Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Какво ви кара да допускате, че разполага с още една самоличност? — попита полковник Ролан.

— Трябва да приемем — отвърна Льобел, — че този човек, комуто ОАС очевидно е предложила огромна сума за това политическо убийство, е един от най-добрите професионални убийци в света. Това предполага, че има опит. И все пак е съумял да остане извън всякакво официално подозрение, както и да избегне всички официални полицейски досиета. Единственият начин да постигне това е, като изпълнява задачите си под чуждо име и с чужда външност. С други думи, той е голям специалист и в областта на дегизировката.

От сравняването на двете снимки знаем, че Калтръп е съумял да увеличи ръста си с помощта на удебелени подметки, да отслабне няколко килограма, да измени цвета на очите чрез контактни лещи и на косата, като я боядиса, за да се превърне в Дуган. Ако го е сторил един път, ние не можем да си позволим лукса да приемем, че не би могъл отново да го направи.

— Няма обаче причини да се предполага, че той допуска възможността да бъде разкрит, преди да се е добрал до президента — възрази Сен Клер. — Защо му е да прибягва до толкова изтънчени предпазни мерки, като например да подготвя една или повече фалшиви самоличности?

— Защото — отвърна Льобел — той очевидно прибягва до такива изтънчени предпазни мерки. Ако не беше така, досега да сме го хванали.

— В досието на Калтръп, изпратено ни от Британската полиция, установих, че е отбил военната си служба веднага след войната в парашутно подразделение. Може би използува придобития там опит и преживява на открито, като се крие из планините — предположи Макс Ферне.

— Може би — съгласи се Льобел.

— В такъв случай той повече или по-малко е свършен като потенциална опасност.

Льобел се замисли за миг.

— Не бих се изразил така точно за това лице, преди да го видя зад решетките.

— Или мъртъв — каза Ролан.

— Ако има някакъв здрав разум, ще направи опит да се измъкне от Франция, докато все още е жив — каза Сен Клер.

С тази забележка съвещанието приключи.

— Бих искал да мога да разчитам на това — каза Льобел на Карон, когато се върна в кабинета си. — За мен обаче той е жив, здрав, въоръжен и на свобода. Продължаваме да го търсим, него и колата. Имал е три куфара. С тях не може да е стигнал далеч пеша. Намираме колата и започваме оттам.

Човекът, когото търсеха, лежеше върху чисти чаршафи в един замък в сърцето на Корез. Почиваше си изкъпан, нахранил се до насита с домашна баница и задушен заек, прокарани с резливо червено вино, кафе и бренди. Гледаше към виещите се по тавана позлатени заврънкулки и обмисляше как ще протекат дните, които го деляха от задачата му в Париж. След седмица, мислеше си той, ще трябва да тръгна, а това няма да е лесно. Не би могло да се направи. Ще трябва да измисли някаква причина за отпътуването си.

Вратата се отвори и баронесата влезе в стаята. Косата й бе разпусната върху раменете, а пеньоарът, който носеше, бе завързан при врата, но отворен отдолу. Той се отгръщаше за миг при всяка крачка. Отдолу бе почти гола, но не бе свалила чорапите, с които беше на вечеря, нито официалните обувки на висок ток. Чакала се подпря на лакът, докато тя затваряше вратата и приближаваше леглото.

Погледна мълчаливо към него. Той се пресегна и развърза фльонгата, придържаща дрехата към врата. Тя се разтвори и разкри гърдите. Докато проточваше шия напред, ръката на Чакала свлече обточения с дантела пеньоар от раменете й. Той се смъкна безшумно на пода.

Колет натисна рамото му, така че той легна по гръб, сграбчи китките му и ги прикова към възглавницата, като в същото време го възсядаше. Чакала я гледаше, коленичила върху него, силно стиснала с бедра гърдите му. Тя се усмихна, две черни къдрици се спуснаха върху зърната на гърдите.

— Хайде, пещерно човече, дай да видим сега на какво си способен.

Той изви глава напред, докато задникът й се надигаше от гърдите му, и започна.

В продължение на три дни за Льобел нямаше нищо ново и с всяка следваща вечерна среща впечатлението, че Чакала тайно, с подвита опашка е напуснал Франция, укрепваше. До вечерта на 19 август той единствен остана да поддържа становището, че убиецът все още е някъде в страната, крие се и изчаква удобния момент.

— Какво изчаква? — попита същата вечер Сен Клер с изтънял гласец. — Единственото, което би могъл да изчаква, е удобен момент да драсне към границата. Ако наистина е все още тук. Щом се измъкне от леговището си, ще го пипнем. Всичко живо е срещу него, няма къде да отиде, няма кой да го приюти, ако е вярно предположението ви, че е напълно откъснат от ОАС и техните симпатизанти.