Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Това е човекът, дето го взе на стоп, нали? — попита тя. — Какво искат от него?

— Откъде да знам — отвърна Гастон. — Но никой не може да каже, че Гастон Грожан им е издал жива душа. — Окашля се и плю върху жаравата в огнището. — Sales flics! 147 147 Мръсни ченгета! (фр.) — Б.пр.

Намали фитила и духна пламъка, вдигна крака от пода и се примъкна по-навътре в леглото към заобленото тяло на жена си.

— Късмет, приятелю, където и да си.

Льобел погледна събраните и остави документите пред себе си.

— Щом приключи това заседание, господа, отлитам за Юсел, за да контролирам лично издирването.

Последва почти минута тишина.

— Какво смятате, че трябва да се заключи въз основа на това, господин комисар?

— Две неща, господин министър. Известно ни е, че той е трябвало да купи боя, за да промени външния вид на колата, и подозирам, разследването ще покаже, че ако през нощта на четвъртък срещу петък колата е карана от Гап до Юсел, тя вече е била пребоядисана. В такъв случай — проучването в това направление продължава — ще излезе, че боята е била купена в Гап. Ако е така, някой го е предупредил. Или някой му се е обадил, или той се е обадил някому, било тук, било в Лондон, и този някой го е уведомил, че фалшивата му самоличност като Дуган е била разкрита. Оттук той би могъл да стигне до извода, че още преди пладне ще се доберем и до него, и до колата му. Поради тази причина се е измъкнал, и то много бързо.

Комисарят доби усещането, че изящният таван на залата ще се напука — така напрегната бе тишината.

— Вие сериозно ли намеквате, че от тази стая изтича информация? — попита някой от милиони километри разстояние.

— Не мога да кажа това, господине. Има телефонисти, оператори на телексите, среден и младши технически персонал, на който се налага да бъдат предавани нареждания. Възможно е някой от тях да е засекретен агент на ОАС. Друго нещо обаче изпъква като че ли с още по-голяма яснота: той е бил осведомен за разкриването на самия план за убийство на президента на Франция и все пак е решил да продължи. Бил е осведомен и за демаскирането на Александър Дуган. Наемникът разполага с една-единствена връзка. Подозирам, че това вероятно е лицето, известно ни като Валми, чието съобщение за Рим бе засечено от Контраразузнаването.

— По дяволите! — изруга шефът на Контраразузнаването. — Трябваше да го пипнем тоя мръсник още в пощата.

— А кое е второто нещо, което трябва да заключим, господин комисар? — попита министърът.

— Второто е, че когато е научил за провала си като Дуган, той не е направил опит да напусне Франция. Тъкмо напротив — устремил се е към самото й сърце. С други думи, продължава да се домогва до държавния глава. Просто отправя предизвикателство към всички ни.

Министърът се изправи и събра книжата си.

— Няма да ви задържаме, господин комисар. Намерете го. Намерете го, и то още тази вечер. Ликвидирайте го, ако се наложи. Това е моята заповед, дадена от името на президента.

След тези думи той гордо напусна залата.

Час по-късно хеликоптерът на Льобел се издигна от площадката в Сатори и се насочи през моравочерното небе на юг.

— Безочлива свиня! Как си позволява! Да намеква, че ние, висшите служители на Франция, грешим. Това, естествено, ще бъде отбелязано в следващия ми доклад.

Жаклин смъкна тънките презрамки на комбинезона си и остави прозрачната материя да се нагъне около бедрата й. Като напрегна мускули, за да притисне гърдите една към друга, с дълбока гънка помежду им, тя обхвана главата на любовника си и я притисна към бюста си.

— Разкажи ми всичко — изгука момичето.

Утрото на двадесет и първи август бе така светло и ясно, както и четиринадесетте преди него в този пристъп на лятна жега. От прозорците на замъка Горна Шалониер, обърнати към неравните очертания на обрасли с изтравниче хълмове, всичко изглеждаше спокойно, без намек за полицейската суетня, обхванала в момента градчето Еглетон на осемнадесет километра оттам.

Гол под халата си, Чакала стоеше изправен до прозорците в кабинета на барона и провеждаше обичайния утринен разговор с Париж. Оставил бе любовницата си да спи горе след още една бурна любовна нощ.

Когато го свързаха, започна както обикновено с „Ici Chacal“.

— Ici Valmy — каза дрезгавият глас от другия край. — Има ново раздвижване. Намерили са колата…

Чакала слуша още две минути, прекъсвайки с по някой кратък въпрос. Завърши с „мерси“, остави слушалката и бръкна в джобовете си за цигари и запалка. Дали му харесва, или не, ясно бе, че току-що чутото променяше неговите планове. Имаше намерение да остане още два дни в замъка, а сега трябваше да тръгва и при това колкото по-скоро, толкова, по-добре. В този разговор имаше още нещо, което го тревожеше, нещо, дето не му бе там мястото.