Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Наистина ли мислите, че си е заминал, шефе?

Льобел кимна.

— Ясно е като две и две четири.

— Но той се е записал за два дни. Мислите ли, че собственикът му е съучастник?

— Не. Той и персоналът не лъжат. Променил е решението си по някое време тази сутрин. И си е тръгнал. Въпросът сега е къде, по дяволите, е отишъл и дали подозира, че ни е известно кой е.

— Но как би могъл? Няма как да научи. Трябва да е съвпадение. Друго обяснение не може да има.

— Драги ми Люсиен, да се надяваме, че си прав.

— В такъв случай единственото, за което ни остава да се заловим, е номерът на колата.

— Да, това е мой пропуск. Би трябвало да обявим издирването на колата. Свържи се от някоя патрулна кола с Лионската пътна полиция и обяви тревога за всички постове. Въпрос от първостепенна важност. Бяла алфа-ромео, италианска, номер MI–61741. Да се подхожда внимателно. Пътникът е опасен и вероятно въоръжен. Знаете как става. Обаче още нещо — никой да не съобщава нищо за печата. Кажете, че човекът вероятно не знае, че е заподозрян, и ще одера жив всеки, който му позволи да го чуе по радиото или прочете във вестниците. Ще кажа на комисаря Гайар от Лион да поеме командването тук. А ние се връщаме в Париж.

Беше почти шест часът, когато синята алфа се спусна в град Валанс. Тук покрай бреговете на Рона по RN–7 — главния път от Лион за Марсилия и магистралата, отвеждаща по-голямата част от движението от Париж до Лазурния бряг, гърмеше стоманеният порой на автомобилите. Алфата прекоси тръгналия на юг широк път и пое по моста в посока Сен Пере на западния бряг. Без да обръща внимание на забързалите на юг жалки стоманени буболечки, могъщата река проблясваше в слънчевата светлина и следваше собствения си бавен, но сигурен ход към очакващото я Средиземно море.

След Сен Пере Чакала подгони малката спортна кола все по-нагоре и нагоре в Централния масив 143 143 Планински масив във Франция. — Б.пр. и провинцията Оверн, докато зад гърба му над долината вече се спускаше мракът. От Льо Пюи пътят стана по-стръмен, хребетите по-високи, а във всяко селище, изглежда, бликаше минерален извор, чиито живителни струи изтичаха от скалистия масив, за да привличат хората, спечелили си болки и екземи по големите градове, и да натрупат състояния за хитрите овернски селяни, завъртели с голяма охота курортния бизнес.

След Бриуд долината на река Алие остана назад, а нощният въздух замириса на изтравниче и съхнещо по високите пасища сено. Спря да зареди в Исоар, после отново се понесе през града на казината Мон Доре и курортното селище Ла Бурдул. Беше почти полунощ, когато мина край изворите на Дордон — там, където тя блика от овернските скали, за да потече през няколко извора на югозапад и да се влее в Атлантика при Бордо.

От Ла Бурдул пое към Юсел — главния град на Корез.

— Вие сте глупак, господин комисар, глупак. Той ви е бил в ръцете, а сте го оставили да се измъкне.

Сен Клер се бе полуизправил, за да подчертае казаното, и гледаше кръвнишки, над полираната махагонова маса, към темето на Льобел. Детективът изучаваше документите в папката си, сякаш Сен Клер изобщо не съществуваше.

Решил бе, че това е единственият начин да се отнася към високомерния полковник от двореца, а Сен Клер от своя страна не бе напълно сигурен дали сведената глава изразява подходящото за случая чувство на срам или безочливо равнодушие.

Предпочиташе да приеме, че е първото. Когато свърши и се отпусна върху стола си, Клод Льобел вдигна очи.

— Ако хвърлите един поглед върху копието от доклада пред себе си, господин полковник — кротко отбеляза той, — ще забележите, че не ни е бил в ръцете. Съобщението от Лион, според което човек на име Дуган се е настанил предната вечер в един хотел край Гап, пристигна в Следствената едва днес в дванадесет и четвърт. А сега ни е известно, че Чакала неочаквано е напуснал хотела в единадесет и четвърт. Каквито и мерки да бяхме предприели, той пак разполагаше с цял час преднина.

Нещо повече: не мога да приема вашата обща критична оценка по отношение способността на Националната полиция като цяло. Бих ви припомнил, че заповедта на президента гласи цялата работа да се върши тайно. Следователно не беше възможно да се постави на бойна нога всеки селски жандармерийски участък за човек на име Дуган, тъй като това би вдигнало шум в печата. Адресната карта на Дуган е била взета от Отел дьо Серф по обичайния начин в обичайния час и надлежно изпратена в регионалното управление в Лион, Едва там било установено, че Дуган е издирвано лице. Това забавяне е било неизбежно, освен ако искаме да организираме общонационална шумна акция за залавянето на тоя човек, но това остава вън от пълномощията ми.