Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Втората възможност, посочена от ФБР, е Марко Вителино, в миналото личен телохранител на един от нюйоркските гангстерски шефове — Албърт Анастейжа, застрелян на бръснарския стол през октомври 1957 година. Вителино тогава избягал от Америка, опасявайки се за собствения си живот. Установил се в Каракас, Венецуела. Направил там опит да се включи самостоятелно в престъпния бизнес, но без особен успех. Изолиран бил от местния гангстерски свят. ФБР е на мнение, че ако е банкрутирал напълно, би могъл да предложи услугите си на чужда организация за извършване на убийство, ако цената го удовлетвори.

В помещението цареше пълна тишина. Четиринадесетте останали слушаха, без да отронват звук.

— Белгия — една възможност. Убиец психопат, в миналото от антуража на Чомбе в Катанга. Експулсиран от войските на ООН след залавянето му през 1962 година. Не е могъл да се завърне в Белгия поради наличието на два висящи процеса за убийство, по които е бил заподозрян. Наемник, но интелигентен. Името му е Жюл Беранже. Смята се, че също е емигрирал в Централна Америка. Белгийската полиция, продължава да изяснява сегашното му местонахождение.

Германия — едно предположение. Ханс-Дитер Касел, бивш майор от СС, търсен от две държави за военни престъпления. След войната живял в Западна Германия под чуждо име и работил като наемен убиец за ОДЕССА, нелегалната организация на бивши служащи от СС. Съществуват подозрения, че е бил замесен в убийствата на двама леви социалисти от следвоенната политическа сцена, които призовавали правителството да засили разследването на военни престъпления. По-късно самоличността му като Касел била разкрита, но успял да се измъкне в Испания, след като получил информация, че са по следите му, заради което бил уволнен високопоставен полицейски служител. Смята се, че сега се е оттеглил от активна дейност и живее в Мадрид…

Льобел отново вдигна очи от папката.

— Този човек обаче трябва да е възстаричък за подобна задача. Вече е на петдесет и седем.

И накрая, Южна Африка. Една възможност. Професионален наемник. Име: Пийт Шайпер. Също от най-доверените убийци на Чомбе. Нищо черно на бяло срещу него, но е нежелан в страната. Снайперист от класа, с предпочитание към единични убийства. За последен път е видян при експулсирането му от Конго след провалилото се разцепление на Катанга в началото на тази година. Смята се, че все още се мотае някъде из Западна Африка. Специалният отдел в ЮАР продължава издирването.

Комисарят млъкна и вдигна поглед. Четиринадесетте около масата го гледаха с безизразни очи.

— Разбира се — додаде Льобел, — всичко това е твърде несигурно. Преди всичко опитах само в седемте най-вероятни страни. Чакала би могъл да се окаже, швейцарец, австриец или някакъв друг. Освен това три от седемте държави отговориха, че нищо не са открили. Може и да грешат. Чакала може да е италианец, холандец или англичанин. Или пък южноафриканец, белгиец, немец или американец, но да не е сред регистрираните. Търсим напосоки с надеждата да се натъкнем на нещо.

— Голите надежди няма да ни отведат далече — заяде се Сен Клер.

— Може би полковникът има да предложи нещо ново? — любезно се поинтересува Льобел.

— Лично аз вярвам, че човекът е бил предупреден — каза Сен Клер с леден тон. — Сега, когато неговият план е станал известен, той в никакъв случай не може и да се добере до президента. Колкото и да са обещали да платят на тоя Чакал, Роден и хората му ще си поискат парите обратно и ще отменят операцията.

— Вие „вярвате“, че човекът е бил предупреден — вметна инспекторът, — само че вярата не е много далеч от надеждата. Засега бих предпочел да продължа разследването.

— Докъде е стигнало това разследване, господин комисар? — попита министърът.

— В момента, господин министър, съответните служби започват да изпращат по телекса цялостните досиета. Очаквам последното да пристигне утре до обяд. Също по жицата ще пристигнат и снимки. Някои от службите продължават усилията да установят точното местонахождение на заподозрения, за да можем ние да се заемем с него.

— Смятате ли, че ще си държат езика зад зъбите? — попита Сангинети.

— Няма защо да не го сторят — отвърна Льобел. — Всяка година високопоставени полицаи от страните членки на Интерпол, отправят стотици строго секретни запитвания. Някои на неофициална, лична основа. За щастие, независимо от политическата си насоченост, всички държави са против престъпността. Така че не сме въвлечени в съперничеството, което се забелязва в по-политизирани сфери на международните отношения. Сътрудничеството между полицаите е много добро.