Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Последва дълга пауза. Двамата мъже въртяха в ръце празните бирени чаши и гледаха над вече мастиленочерните води на Темза. И двамата си представяха суровия и сух ландшафт на далечен остров, една понесла се със сто и двадесет километра в час кола, която изскача от асфалтовата ивица върху каменистия банкет, един старец в сивобежова униформа, обшита със сърма, управлявал с желязна и безмилостна ръка своето царство в течение на тридесет години, когото извличат от купа ламарина, за да го довършат с пистолети в крайпътния прахоляк.

— Този човек… от слуховете. Имал ли е име?

— Не знам. Не си спомням. Тогава ставаше дума просто на приказки по стаите. Главите ни се бяха подпалили, та един карибски диктатор бе последното нещо, за което трябваше да се безпокоим.

— Този колега, дето ти е разправял всичко, написал ли е доклад?

— Би следвало. Такъв е редът. Само че това бе просто слух, сам разбираш. Просто слух. Нищо, за което да се заловиш. Ние работим с факти, с твърда информация.

— Но все пак някъде трябва да е било заведено?

— Предполагам — отвърна Лойд. — Твърде маловажно, чисто кръчмарски приказки в района. Такива места са пълни със слухове.

— Все пак можеш да хвърлиш един поглед в архива, а? Виж дали тоя човек има име.

Лойд се отдръпна от парапета.

— Прибери се у дома — каза той на старши следователя. — Ако има нещо, което да ти е от полза, ще ти позвъня.

Те се върнаха към бара в дъното, оставиха чашите и се насочиха към изхода.

— Ще ти бъда благодарен — каза Томас, докато се ръкуваха. — Вероятно нищо няма да излезе, но от опит глава не боли.

Докато Томас и Лойд разговаряха над водите на Темза, а Чакала допиваше последните капки забальоне в разположен на тераса на покрива милански ресторант, комисарят Клод Льобел присъстваше на първото съвещание по делото в конферентната зала на Вътрешното министерство в Париж.

Участваха същите лица, както и преди двадесет и четири часа. Начело на масата седеше министърът на вътрешните работи, а от двете й страни — началниците на отдели. В другия край бе Клод Льобел с тънка папка пред себе си. С отривисто кимване министърът даде знак за започване.

Пръв взе думата завеждащият канцеларията му. Той съобщи, че през изтеклото денонощие митничарите от всички контролно-пропускателни пунктове са били инструктирани внимателно да проверяват багажа на всеки висок и рус чужденец от мъжки пол, влизащ във Франция. Съответните служители на контраразузнаването, работещи в митниците, трябваше особено внимателно да проверяват паспортите за евентуални фалшификации. (Началникът на контраразузнаването кимна утвърдително.) Влизащите в страната туристи и бизнесмени биха могли лесно да забележат внезапното засилване на бдителността по митниците, но се смяташе, че е малко вероятно някоя от жертвите на проверките да разбере, че те се прилагат само спрямо високи руси мъже. Ако някой особено наблюдателен представител на печата зададеше въпрос, щеше да му бъде обяснено, че не става дума за нещо повече от рутинни, произволно насочени проверки. Смяташе се все пак, че въпроси няма да има.

Шефът на канцеларията докладва още нещо: постъпило бе предложение да се проучат възможностите за похищение над някой от тримата ръководители на ОАС в Рим. По дипломатически съображения Ке д’Орсе възнегодува остро против такава идея (те не бяха информирани за заговора на Чакала) и получиха подкрепата на президента (който бе наясно). Така че тази възможност за изход от затрудненията трябваше да се изключи.

Генерал Гибо от SDECE съобщи, че цялостната проверка на архивите не е довела до откриване на данни за съществуването на професионален политически убиец извън редовете на ОАС и симпатизантите й, който да не се намира под пълен контрол.

Началникът на архивите заяви, че прегледът на техните документи е дал същия резултат, и то не само по отношение на французите, но и на чужденците, правили опити да работят във вътрешността на страната.

След това докладва шефът на контраразузнаването. В 7,30 часа тази сутрин е било засечено телефонно обаждане от пощенски клон при Северната гара до хотела в Рим, в който са се настанили тримата водачи на ОАС. Откак се бяха появили там преди осем седмици, телефонистите от Международни връзки бяха инструктирани да съобщават за всички повиквания на този номер. Дежурният тази сутрин обаче се оказал мудно съобразяващ. Докато се усети, че исканият номер е в списъка му, вече бил дал връзката. Едва тогава се обадил в контраразузнаването. Все пак му стигнал умът да подслуша разговора. Съобщено било следното: „Валми за Поатие. Чакала е провален. Повтарям. Чакала е провален. Ковалски е хванат. Преди да умре, е пропял. Край.“