Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Известно време в стаята бе тихо.

— Как са разбрали? — тихо попита Льобел от далечния край на масата. Всички погледи се извърнаха натам, с изключение на полковник Ролан, който се бе вторачил в стената отсреща.

— По дяволите — ясно произнесе той, все още загледан в стената. Очите му се завъртяха към началника на оперативния отдел.

Полковникът излезе от своя транс.

— Марсилия — лаконично съобщи той. — За да накараме Ковалски да дойде от Рим, прибягнахме до стръв. Един стар негов приятел, наречен Жожо Гжибовски. Той има жена и дъщеря. Държахме ги в превантивен арест, докато Ковалски падне в ръцете ни. След това ги пуснахме. От Ковалски ми трябваше единствено информация за началниците му. Тогава още не знаехме за заговора на Чакала. Нямаше причина те да не разберат, че сме пипнали приятеля им. Естествено, по-късно нещата се промениха. Изглежда, полякът Жожо е съобщил на агента Валми. Съжалявам.

— Контраразузнаването успя ли да пипне Валми в пощата? — попита Льобел.

— Не, изтървахме го за минута-две благодарение глупостта на телефониста — отвърна човек от DST.

— Типичен случай на некадърност — внезапно заяви полковник Сен Клер. Няколко недружелюбни погледи се насочиха към него.

— Ние до голяма степен напредваме опипом в тъмното срещу непознат съперник — отвърна генерал Гибо. — Ако полковникът желае да се кандидатира за ръководител на операцията с всички произтичащи от това отговорности…

Полковникът от Елисейския дворец се задълбочи усърдно в папките си, сякаш те бяха далеч по-важни и свързани с по-сериозни последици от скритата заплаха, отправена от шефа на SDECE. Разбра все пак, че забележката му е неразумна.

— В известен смисъл — замислено каза министърът — може би е по-добре те да знаят, че наетият от тях убиец е провален. Сега положително ще трябва да се откажат от операцията, как смятате?

— Именно — обади се Сен Клер с намерение да се реабилитира, — министърът е прав. При това положение те трябва да са луди, за да продължат. Просто ще отзоват човека.

— Той не е точно провален — възрази спокойно Льобел. Почти бяха забравили, че и той е там. — Ние продължаваме да не знаем името му. Предупреждението може просто да го накара да вземе допълнителни мерки срещу всяка случайност. Фалшиви документи, дегизировки…

Оптимизмът, породен от забележката на министъра, помръкна. Роже Фре погледна дребния комисар с уважение.

— Мисля, че е най-добре да изслушаме доклада на комисар Льобел, господа. В края на краищата той ръководи това разследване. Ние сме тук, за да му помагаме, доколкото можем.

Подканен по този начин, Льобел изброи взетите от предната вечер насетне мерки и посочи все по-силно затвърждаващото се убеждение, подкрепено от проверките на френските архиви, че ако изобщо е регистриран, чужденецът би могъл да се намира единствено в регистрите на някоя друга полиция. Той спомена искането да му позволят проучвания в чужбина и полученото разрешение за това. Изброи поредицата лични телефонни разговори чрез Интерпол с началниците на полициите в седем държави.

— Отговорите пристигнаха в течение на днешния ден — заключи Льобел. — Ето ги: Холандия — нищо. Италия — няколко известни наемни убийци, но до един наети от мафията. Дискретни консултации между карабинерите и римския капо 116 116 Шеф на престъпната организация за града. — Б.пр. имат за резултат гаранцията, че никой от убийците на мафията не би извършил политическо убийство, освен ако не му се нареди, и че мафията не би се наела с ликвидирането на чуждестранен държавник. — Льобел вдигна очи. — Лично аз съм склонен да приема, че това по всяка вероятност е така.

Великобритания — нищо, обаче запитването е прехвърлено към друг отдел. Специалния, за по-нататъшно разследване.

— Мудни, както винаги — едва чуто промълви Сен Клер.

Льобел чу забележката и отново вдигна поглед.

— Но са много задълбочени нашите английски приятели. Не подценявайте Скотланд Ярд. — Продължи да чете: — Америка. Две възможности. Единият е дясната ръка на голям международен търговец на оръжие, установил се в Маями, щат Флорида. Човекът е бил отначало американски морски пехотинец, а после е работил за ЦРУ в Карибския район. Уволнен е за убийството на настроен против Кастро кубинец малко преди историята с Плая Хирон. Кубинецът е трябвало да отговаря за част от операцията. Тогава американецът бил нает от търговеца, един от неколцината използувани неофициално от ЦРУ за доставяне на оръжие за нашествениците. Счита се, че е отговорен за две катастрофи с неизяснени обстоятелства, случили се по-късно с конкуренти на неговия работодател в бизнеса с оръжие. Бизнесът явно е на живот и смърт. Човекът се казва Чарлс (Чък) Арнолд. В момента ФБР го издирва.