Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Дори когато става дума за политическо престъпление? — попита Фре.

— За полицаите, господин министре, престъплението си е престъпление. По тая причина предпочетох да се свържа с чуждестранните си колеги, вместо да отправям запитвания чрез външното министерство. Без съмнение началниците на тези колеги ще трябва да научат, че е правено такова запитване, но те нямат основателна причина да ни навредят. Политическият убиец стои вън от всички световни закони.

— Но щом научат за запитването, те сами могат да си направят изводите и тайничко да се надсмиват над нашия президент — обади се Сен Клер.

— Не виждам защо. Един ден и те може да се окажат в същото положение — отвърна Льобел.

— Вие, изглежда, не разбирате много от политика, щом не си давате сметка колко много биха се зарадвали някои хора, ако научат, че президентът на Франция е попаднал на мушката на професионален убиец — каза Сен Клер. — Тази гласност бе именно онова, което президентът така настоятелно искаше да избегне.

— Това не е гласност — поправи го комисарят, — а изключително ограничена информираност, сведена до тесния кръг на шепа хора, които носят в главите си такива тайни, че ако бъдат разкрити, може като нищо да съсипят кариерата на половината политици в собствените си страни. Някои от тези хора познават изотвътре повечето подробности, свързани със системите за сигурност на Запада. Те са длъжни да ги знаят, за да могат да пазят тези системи. Ако не бяха дискретни, нямаше да заемат постовете, на които се намират.

— По-добре неколцина да знаят, че издирваме убиец, отколкото същите те да получат известие за погребението на президента — изръмжа Бувие. — Срещу ОАС се борим от две години. Инструкциите на президента гласят това да не се превръща в сензация за печата и в повод за приказки между хората.

— Господа, господа — намеси се министърът, — стига вече. Аз бях този, който разреши на комисар Льобел да направи дискретни проучвания сред ръководителите на чуждестранни полиции, след като… — той погледна към Сен Клер — след като се консултирах с президента.

Всеобщото задоволство от поражението на полковника бе едва прикрито.

— Има ли друго? — попита г-н Фре.

Ролан вдигна за миг ръка.

— Разполагаме с постоянно бюро в Мадрид — каза той. — Държим го там, тъй като в Испания има голям брой оасовски бежанци. Можем да проверим как стои въпросът с нациста Касел, без да безпокоим западногерманците. Ако не се лъжа, отношенията ни с външното министерство в Бон все още не са от най-добрите.

Намекът за отвличането на Аргу през февруари и последвалият гняв на Бон предизвика няколко усмивки. Фре повдигна вежди към Льобел.

— Благодаря ви — каза детективът. — Би било добре, ако успеете да откриете този човек. За останалите няма нищо, освен да помоля всички служби да продължат да ми помагат както през последните двадесет и четири часа.

— Тогава до утре, господа — каза министърът енергично и се изправи, като си събра документите. Заседанието свърши.

На стълбите отвън Льобел с благодарност пое с пълни гърди мекия нощен въздух на Париж. Часовникът удари дванадесет и даде път на вторник, 13 август.

Беше малко след полунощ, когато Бари Лойд звънна на старши следователя Томас в дома му в Чизуик. Томас тъкмо се готвеше да загаси нощната лампа, решил, че човекът от Службата ще му се обади на сутринта.

— Намерих втория екземпляр от доклада, за който говорихме — каза Лойд. — Донякъде се оказах прав. Това е рутинен доклад по повод слух, който се е ширел по онова време из острова. Резолиран е с „Без последствие“ почти веднага след представянето му. Както казах, тогава бяхме затънали до гуша в други неща.

— Споменава ли, се някакво име? — попита Томас тихо, за да не събуди жена си.

— Да, един британски бизнесмен на острова, който изчезва горе-долу по същото време. Може и нищо общо да не е имал с цялата работа, но името му се споменава в слуховете. Чарлс Калтръп.

— Благодаря ти, Бари. Ще проверя утре заран. Той затвори телефона.

Като педантичен младеж, Лойд изготви кратък доклад относно запитването и дадения от него отговор и го изпрати в администрацията. В ранните утринни часове нощният дежурен там го погледна скептично и тъй като се отнасяше до Париж, пусна го в кутията на Френския отдел при Форин Офис. Цялата кутия трябваше да се предаде лично на шефа на този отдел при пристигането му на работа същата сутрин.

Чакала се надигна в обичайния за него час — седем и половина, изпи оставения до леглото чай, изми се, взе душ и се обръсна. Веднъж облечен, измъкна хилядафунтовата пачка от подплатата на куфара, пъхна я във вътрешния си джоб и слезе за закуска. В девет часа вече бе на тротоара на Виа Манцони пред хотела и пое надолу да търси банки. В течение на два часа влизаше ту в една ту в друга, за да сменя английските лири. Двеста бяха сменени срещу италиански лирети, а останалите — за френски франкове.