Към средата на предобеда приключи с тази задача и спря за едно еспресо в някакво кафене на открито. След това се зае с второто си издирване. След редица въпроси, зададени на случайни минувачи, се озова в една от задните улички край Порта Гарибалди, работнически район недалеч от гара Гарибалди. Тук намери онова, Което търсеше — цяла редица единични гаражи, които се даваха под наем. Нае един от собственика, който държеше и сервиз на ъгъла. Таксата за два дни бе десет хиляди лирети — доста над обичайната, но пък от друга страна, наемният срок бе твърде кратък.
От квартален магазин за инструменти купи работен комбинезон, ножици за метал, няколко метра тънка стоманена тел, електрожен и електроди. Всичко това сложи в купена от същия магазин торба, която остави в гаража. Като пусна ключа в джоба си, отиде да обядва в една гостилница в по-изисканата централна част на града.
В ранния следобед, след като се бе уговорил по телефона от гостилницата, той пристигна с такси в малка и не особено преуспяваща фирма за даване коли под наем. Тук нае купена на старо алфа ромео модел 1962 година, но с ретродизайн — двуместен спортен автомобил. Обясни, че желае да обиколи Италия през идните два месеца, колкото е ваканцията му, и ще върне колата в края на този срок.
Паспортът, британската и международната му шофьорска книжка бяха в ред, а застраховката му бе уредена за един час в разположена наблизо фирма, която обикновено се грижеше за делата на автомобилното бюро. Депозитът бе голям — равностойността на над сто лири стерлинги, но пък към средата на следобеда колата бе негова, с ключ в контакта, а собственикът на фирмата му пожелаваше приятна почивка.
При по-раншни проучвания в Автомобилната асоциация в Лондон го бяха уверили, че тъй като и Франция, и Италия са членки на Общия пазар, няма сложни формалности при преминаване с кола с италиански номер във Франция, ако шофьорските книжки, регистрацията на колата, документите за наемането й и застраховката са в ред.
В резултат от лично запитване в Италианския автомобилен клуб на Корсо Венеция научи името на високо реномирана застрахователна къща наблизо, специализирана в застраховане на моторни превозни средства при пътувания в чужбина. Тук плати в брой допълнителна застраховка за пътуване във Франция. Фирмата, както го увериха, поддържала двустранни отношения с голяма френска застрахователна компания, така че полицата им щяла да бъде приета без никакви затруднения.
Оттук откара алфата обратно при „Континентале“, остави я на хотелския паркинг, качи се в стаята си и измъкна куфара с частите на снайперската пушка. Малко след пет часа отново бе на улицата, където нае самостоятелния гараж.
Затворил благополучно вратата зад гърба си, той свърза кабела на електрожена с фасонката на лампата отгоре, сложи на пода до себе си силно фенерче, с което да осветява колата отдолу, и се захвана за работа. В продължение на два часа внимателно заварява тънките стоманени тръби, в които бяха частите на пушката, към вътрешните стени на купето. Една от причините да избере алфа ромео бе обстоятелството, че след проучвания на автомобилни списания в Лондон бе разбрал, че сред италианските коли тази се отличава с яка каросерия и дълбоки улеи, образувани от двойните ламарини по вътрешните ръбове.
Самите тръби бяха вкарани всяка поотделно в чорапчета от подобна на зебло материя. Стоманената тел бе плътно омотана около тях в улеите и там, където се допираше до купето, бе прикрепена към него с точкова заварка.
Докато свърши, комбинезонът бе целият омазан от мръсотиите по пода, а ръцете го боляха от усилията да притяга телта към купето. Но работата бе свършена. Тръбите бяха почти неоткриваеми, освен при много внимателен преглед отдолу, а и скоро щяха да бъдат покрити с прах и кал.
Прибра комбинезона, електрожена и остатъците от телта в торбата и я пъхна под купчина стари парцали в по-далечния край на гаража. Ножиците за метал отидоха в жабката на таблото.
Над града отново се спускаше мрак, когато най-подир се появи зад кормилото на алфата, заключил куфара в багажника. Затвори и заключи гаража, прибра ключа и се върна с колата в хотела.
Двадесет и четири часа след пристигането си в Милано той бе отново в своята стая и отмиваше с душа натрупаната през деня умора, като киснеше в леген със студена вода смъдящи ръце, преди да се облече за аперитив и вечеря.
На път за бара и обичайното кампари със сода Чакала спря на рецепцията и поръча да му приготвят сметката за след вечеря и да го събудят с чаша чай в пет и половина на другата сутрин.
Читать дальше