Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Питате ме, сър Джаспър, защо не се посъветвах с вас ли?

Пред очите на сър Джаспър се спусна червена пелена.

— Да, господине, това питам, господине. Точно това е, което питам.

— Сър Джаспър, при всичкото ми уважение към старшинството ви мисля, че трябва да привлека вашето внимание върху обстоятелството, че аз се числя към Службата. Ако не сте съгласен с начина, по който съм действал снощи, мисля, че ще бъде по-редно оплакването ви да бъде отправено към моя началник вместо направо към мен.

Редно? Редно? Нима този млад келеш се опитва да обясни на началника на Франция кое е редно и кое не?

— И то ще бъде отправено, господине — озъби се сър Джаспър. — Ще бъде. При това в най-остра форма.

Без да поиска разрешение, Лойд се извърна и излезе от кабинета. Не се съмняваше, че му предстои конско от Стария, а за смекчаване на вината си можеше да изтъкне само, че молбата на Брин Томас му се е сторила спешна и факторът време — от изключително значение. Ако Стария решеше, че е трябвало да се използуват обичайните канали, тогава той, Лойд, трябваше да опере пешкира. Но поне щеше да е от Стария, а не от Куигли. Ох, дяволите да го вземат тоя Томас!

Сър Джаспър Куигли обаче силно се двоумеше дали да се оплаква. Формално погледното, имаше право. Информацията относно Калтръп, макар и погребана в отдавна забравени архиви, трябваше да бъде съгласувана с по-висока инстанция, но не непременно с него. Като началник на Франция, той бе сред получаващите разузнавателните доклади на Службата, а не сред администриращите тези доклади. Можеше да се оплаче на оня свадлив гений (формулировката не бе негова), дето управляваше Службата, и вероятно щеше да осигури на Лойд хубавичко насапунисване, може би дори би навредил на кариерата на тоя пикльо. Можеше обаче и да си изпати от острия език на шефа на Службата, задето е викал офицер от разузнаването, без да поиска НЕГОВОТО разрешение, и тази мисъл не го веселеше. От друга страна, началникът на Службата се славеше като много близък с някои от хората най-горе. Карти играел с тях в Шефийлд, на лов ходел и в Йоркшир. А до Славния дванадесети 117 117 На 12 юли северноирландските протестанти празнуват победата си над католиците в битката при река Бойн през 1690 г. — Б.пр. оставаше само месец. Той все още търсеше начини да го поканят на някое от тия празнични събирания. Я по-добре да остави цялата работа.

Белята е вече сторена, така или иначе, мислеше си той, загледан към плаца на Конната гвардия.

— Белята е вече сторена, така или иначе — отбеляза той в клуба си пред госта, когото бе поканил за обяд, малко след един часа. — Предполагам, че ще карат нататък и ще сътрудничат с французите. Дано не се престарават, какво ще кажеш?

Това бе добра шега и той много й се радва. За нещастие не прецени както трябва госта си, който също бе много близък на някой от хората най-горе.

Личният доклад от комисаря на Лондонската полиция и съобщението за шегичката на сър Джаспър стигнаха съответно до очите и ушите на министър-председателя почти едновременно малко преди четири часа, когато той се върна на Даунинг Стрийт 10, след като бе отговарял на запитвания в Долната камара.

В четири и десет телефонът в кабинета на старши следователя Томас иззвъня.

Томас бе прекарал сутринта и по-голямата част от следобеда в опити да открие един мъж, на когото знаеше само името. Както обикновено при издирване на човек, за когото с положителност се знае, че е бил в чужбина, отправна точка стана Паспортната служба на лондонската улица Пети Франс.

Едно лично посещение там, след като отвориха в девет сутринта, изтръгна от тях фотокопия от молбите за издаване на паспорти на шест различни лица с името Чарлс Калтръп. За зла участ те всички имаха и втори имена — до едно различни. Томас получи и представените от всеки един фотографии, като обеща, че ще бъдат откопирани и върнати в архивите на Паспортната служба.

Единият от паспортите бе поискан след януари 1961 година, но това нищо не означаваше, макар да беше важно, че в архива нямаше заявление за паспорт от същия този Калтръп с дата, по-раншна от тази на документа, с който разполагаше Томас. Ако бе използвал друго име в Доминиканската република, откъде-накъде в слуховете, които по-късно го свързваха с убийството на Трухильо, щяха да го споменават с името Калтръп? Томас бе склонен да не възлага особени надежди на този закъснял кандидат за паспорт.

От останалите петима единият бе твърде възрастен — към август 1963 бе на шестдесет и пет години. Другите четирима бяха потенциални възможности. Нямаше значение дали отговарят на даденото от Льобел описание на висок блондин, тъй като задачата на Томас бе да елиминира. Ако и шестимата можеха да бъдат освободени от подозрението, че въплъщават личността на Чакала, толкова по-добре. С чиста съвест щеше да осведоми Льобел за това.