Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Както предполагам, господин министър-председател, се опасяват, че е бил нает професионален убиец, който да се опита да ликвидира президента.

— Точно така. И това няма да е първият път, когато се прави подобен опит, нали?

— Прав сте, сър. Вече е имало шест опита.

Министър-председателят се взря в книжата пред себе си, сякаш те можеха да му помогнат да проумее какво би станало със света през последните месеци на мандата му.

— Известно ли ви е, старши следовател, че в тази страна очевидно съществуват лица, заемащи немаловажни постове в структурата на властта, които не биха се опечалили ако вашите проучвания се окажеха по-малко енергични от възможното?

Томас бе истински изненадан.

— Не, сър.

Откъде-накъде му бе хрумнала подобна странна идея на министър-председателя?

— Бихте ли ме осведомили накратко, моля, за извършеното от вас до настоящия момент?

Томас започна отначало, като разказа ясно и сбито за извършеното от архива и Специалния отдел, разговора с Лойд, споменаването на някакъв човек на име Калтръп и стореното оттогава до настоящия момент.

Когато свърши, министър-председателят се надигна и отиде до прозореца, който гледаше към огретия от слънцето квадрат трева на двора. Той гледа дълго надолу с отпуснати рамене. Томас се попита за какво ли мисли.

Може би си спомняше за един плаж край град Алжир. Там някога се бе разхождал и разговарял с високомерен французин, който сега седеше в друг кабинет на петстотин километра оттук и управляваше делата на собствената си страна. Те и двамата бяха тогава с по двадесет години по-млади и много неща, които можеха да се случат по-късно, не станаха. И много неща, които можеха да произтекат помежду им, не настъпиха.

А може би си мислеше за същия франзузин, седнал в позлатената зала на Елисейския дворец преди осем месеца, който с отмерени и високопарни фрази разби надеждите на британския премиер да увенчае политическата си кариера с вкарване на Великобритания в Европейската общност, преди да се оттегли от поста си с удовлетворението на осъществил мечтите си човек.

А може би просто си мислеше за последните мъчителни месеци, в които откровенията на един сутеньор и една куртизанка почти свалиха правителството на Великобритания. Той бе стар човек, роден и израснал в един свят, където имаше критерии за добро и лошо и бе вярвал в тези критерии, и се бе придържал към тях. Днес светът бе различен, пълен с нови хора, нови идеи, а той принадлежеше към миналото. Дали си даваше сметка, че днес има други критерии, които долавяше само смътно и които не одобряваше?

Загледан в огряната от слънце трева, той може би знаеше какво предстои. Хирургическата операция не можеше дълго да се отлага, а с нея вървеше и оттеглянето от власт. Скоро светът щеше да бъде предаден в ръцете на нови хора. Голяма част вече им бе предадена. Но щеше ли този свят да бъде предаден и на сутеньори и пачаври, на шпиони и… наемни убийци?

Томас видя как раменете на стареца се изправиха и той се обърна.

— Старши следовател Томас, искам да знаете, че генерал Дьо Гол е мой приятел. Ако съществува и най-малка заплаха за неговата личност и ако тази заплаха може да произтича от гражданин на нашата държава, то човекът трябва да бъде спрян. От този момент нататък провеждайте разследването си с енергичност, непозната досега. До един час вашите началници ще бъдат упълномощени лично от мен да ви улеснят в кръга на своите възможности. За вас няма да има ограничения по отношение нито на средства, нито на хора. Ще разполагате с правото да включвате в екипа си всеки, който желаете да ви помага, и ще имате достъп до официалната документация на всяка служба в страната, която би се оказала в състояние да допринесе за напредването на вашето разследване. По силата на мое лично разпореждане ще имате право да контактувате по този въпрос с френските власти без намек за ограничения. Ще можете да преустановите издирванията си едва когато бъдете съвършено сигурен, че човекът, когото французите искат да идентифицират и арестуват, не е британски поданик, нито пък действува от тия брегове. Тогава ще ми докладвате лично.

В случай, че този човек, Калтръп или кой да е друг с британски паспорт, може основателно да се приеме за търсеното от французите лице, вие ще го задържите. Който и да е той, трябва да бъде спрян. Достатъчно ясно ли се изразявам?

По-ясно не би могло да бъде. Томас с положителност знаеше, че до ушите на премиера е стигнала някаква информация, която е породила току-що дадените указания. Подозираше, че те са свързани със загадъчния намек за лицата, дето искали разследването му да не напредва. Но не беше сигурен.