Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Да, сър — каза той.

Премиерът кимна с глава, за да покаже, че разговорът е свършил. Томас се надигна и пое към вратата.

— Впрочем… господин министър-председател…

— Да…

— Има още нещо, сър. Не съм сигурен дали желаете да уведомя на тоя етап французите за разследването ни по повод слуха за този човек, Калтръп, в Доминиканската република преди две години.

— Имате ли достатъчно основания да смятате в настоящия момент, че действията на този човек в миналото оправдават свързването му с лицето, което французите искат да идентифицират?

— Не, господин министър-председател. Срещу никой Чарлс Калтръп на света нямаме нищо освен слуха от преди две години. Ние все още не знаем дали тази Калтръп, когото цял следобед се мъчим да открием, е същият, който през януари 1961 година е бил в Карибския район. Ако не е, трябва да се върнем на изходното положение.

Министър-председателят се замисли.

— Не бих искал да губите времето на френските си колеги с предположения, основани върху неподкрепени слухове с две и половина годишна давност. Обърнете внимание върху фразата „с нищо неподкрепени“, господин старши следовател. Моля, продължавайте усърдно разследването си. В момента, когато решите, че разполагате с достатъчно информация за този или който и да било друг Чарлс Калтръп, за да дадете плът на слуха, че е бил замесен в аферата около генерал Трухильо, вие ще съобщите веднага на французите, като в същото време ще откриете и човека, където и да се намира.

— Да, господин министър-председател.

— И помолете, ако обичате, господин Хароуби да дойде при мен. Веднага ще издам необходимите ви пълномощия.

През остатъка от следобеда нещата в кабинета на Томас бързо се променяха. Той събра около себе си група, съставена от шестимата най-добри инспектори на Специалния отдел. На единия от тях спряха отпуската. Двама бяха освободени от задачата да наблюдават дома на човек, заподозрян в предаване на секретна информация за Кралските артилерийски заводи, където работеше, на източноевропейски военен аташе. Двама от останалите бяха същите, които предния ден му помагаха да търси из архивите на Специалния отдел убиец без име. Последният имаше почивен ден и работеше в парника си, когато се обадиха по телефона да се яви незабавно в главната квартира на отдела.

Томас ги информира изчерпателно, закле ги да мълчат и проведе нескончаема поредица от телефонни разговори. Беше малко след шест, когато в Данъчното управление откриха картона на Чарлс Харолд Калтръп. Един от детективите бе изпратен да донесе цялата документация. Останалите се захванаха с телефоните, с изключение на този, комуто бе наредено да събере сведения, които биха навели на някаква следа за евентуалното местонахождение на лицето, от всеки съсед на Калтръп и от всеки местен търговец. В лабораторията направиха копия от снимката, представена от Калтръп преди четири години със заявлението за паспорт, и всеки от инспекторите сложи по едно копие в джоба си.

Данъчният картон показа, че издирваното лице е било през последните години без работа, а преди това е прекарало една година в чужбина. Но през по-голямата част от финансовата 1960–1961 година човекът е работил във фирма, в чието название Томас разпозна един от най-големите производители и износители на малогабаритни оръжия във Великобритания. След час разполагаше с името на административния директор, когото завари в къщата му в извънградски район, населен предимно с борсови посредници. Томас си уговори по телефона незабавна среща и докато над Темза се спускаше вечерният мрак, ревът на неговия полицейски ягуар се разнесе над реката по посока на селцето Вирджиния Уотър.

Патрик Монсън приличаше твърде малко на човек от бизнеса със смъртоносни оръжия, помисли си Томас, но никой от тях не прилича на търговец на оръжие. От Монсън научи, че оръжейната фирма е държала Калтръп малко по-малко от година. Нещо повече — през декември 1960 и януари 1961 година е бил командирован от фирмата в Сиудад Трухильо със задачата да се опита да продаде на шефа на Трухильовата полиция партида автомати от излишъците на Британската армия.

Томас гледаше Монсън с антипатия.

За какво ще използуват оръжието, няма значение, а, мой човек, помисли си той, но не си даде труда да изрази своето отвращение. Защо Калтръп бе напуснал така бързо Доминиканската република?

Монсън изглеждаше изненадан от въпроса. Ами защото Трухильо бе убит, естествено. Целият режим се срина за броени часове. Какво можеше да очаква от новия режим един човек, дошъл да продаде на предишния партида оръжие и муниции? Естествено, че е трябвало да се измъкне.