Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Мисля, господа, че разполагаме с името на човека, когото търсим — започна той.

Заседанието приключи след тридесет минути, почти в дух на пълно облекчение. Когато Льобел свърши с преразказа на съобщението от Лондон, мъжете около масата изпуснаха колективна въздишка като спиращ на перона след дълго пътуване влак. Всеки си даваше сметка, че сега поне има нещо, с което да се захване. За половин час се бяха съгласили, че е възможно без сянка от гласност да се претършува цяла Франция за човек на име Чарлс Калтръп, да се открие и ако бъде сметнато за нужно, да се ликвидира.

Те знаеха, че пълните данни за Калтръп няма да са на разположение преди сутринта, когато щяха да бъдат изпратени по телекса. Междувременно обаче в Централния архив можеха да проверят своите километрични лавици за попълнен от това лице контролен лист или адресна карта, с която да е регистриран в някой хотел, където и да е из Франция. Префектурата на полицията би могла да провери в собствения си архив дали не се е настанил в хотел в очертанията на Париж.

Контраразузнаването можеше да снабди с името и описанието му всеки граничен пункт, пътническо или търговско пристанище, всяко летище във Франция, като им нареди да задържат този човек, щом стъпи на френска територия.

Ако пък още не бе пристигнал във Франция — няма значение. До идването му щеше да се пази пълно мълчание, а щом се появи, щяха да го пипнат.

— Тази гадна твар, тоя тип на име Калтръп, вече ни е в ръчичките — каза същата вечер в леглото на любовницата си полковник Раул Сен Клер дьо Вийобан.

Когато Жаклин най-сетне успя да издействува един закъснял оргазъм от полковника, за да го приспи, часовникът от камината удари дванадесет и настъпи 14 август.

Щом затвори телефона след разговора си с Париж, старши следователят Томас седна на стола си и огледа шестимата инспектори, които освободи от разнообразните им задачи, за да им постави нови. Отвън в тихата лятна нощ Биг Бен 122 122 Часовникът, монтиран в кулата на Парламента. — Б.пр. удари полунощ.

Инструктажът му отне един час. От инспекторите един бе натоварен да проучи ранните години на Калтръп. Къде живееха понастоящем родителите му, ако изобщо бяха живи. Къде е учил, какви резултати (ако има такива) е постигал в стрелбите на Кадетския корпус като ученик. Характерни черти, отличителни белези и т.н.

Друг бе определен да се запознае с младите години на Калтръп, от завършване на училище, през военната служба, поведение в казармата, успехи в стрелбата, служби след уволнението от армията чак до момента, в който напуска търговците на оръжие, уволнили го поради подозрение в двойна игра.

Още двама детективи бяха натоварени да проследят дейността му от напускането на последните известни работодатели през октомври 1961 година. Къде е ходил, с кого се е срещал, какви са били доходите му и от какви източници. Тъй като нямаше полицейско досие и следователно можеше да се предполага, че липсват и пръстови отпечатъци, Томас искаше всяка намерена негова снимка.

Последните двама инспектори трябваше да се опитат да установят местонахождението на Калтръп в момента. Те трябваше да прегледат целия апартамент за пръстови отпечатъци, да открият откъде е купил колата, да проверят в лондонското управление дали е регистрирано издаването на шофьорска книжка и в случай, че не е, да започнат проверки по управленията в провинцията. Да идентифицират колата — марка, години, цвят, регистрационен номер. Да се открие обичайният му сервиз, за да се разбере дали е предвидил дълго пътуване с кола, да се проверят фериботите през Ламанша, да се обиколят въздухоплавателните компании, за да се види дали не е запазвал място в самолет, независимо закъде е бил полетът.

И шестимата мъже си водеха подробни бележки. Чак когато Томас свърши, те се надигнаха и излязоха един по един от кабинета. В коридора последните двама се спогледаха накриво.

— И калта изпод ноктите му трябва да изчовъркаме — каза единият. — Ще се шашнем от бачкане.

— Странното е — отбеляза другият, — че Стария не ще да ни каже какво се предполага, че е извършил или се кани да извърши.

— В едно можем да сме сигурни. За да се подхване такава мащабна работа, нареждането е дошло от най-горе. Човек ще рече, че копелето е решило да застреля краля на Сиам.

Известно време отне събуждането на един съдия и убеждаването му да подпише заповед за обиск. В малките часове на нощта, докато изтощеният Томас дремеше върху креслото, в кабинета си, а още по-измъченият Клод Льобел отпиваше силно черно кафе в своя, двама от Специалния отдел преметоха целия апартамент на Калтръп с мека четчица за зъби.