Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Преди да тръгне от Милано, той бе извадил старото палто, мъхнатите панталони и обувките на несъществуващия французин Андре Мартен, чиито документи бяха зашити в подплатата на третия куфар, и бе омотал всичко на топка в дъното на багажника. Дрехите от другите два куфара бяха разпределени из трите парчета багаж. Медалите бяха в джоба му.

Двамата митничари прегледаха куфарите. Докато вършеха това, той попълни стандартния формуляр за всеки влизащ във Франция турист. Нищо в куфарите не привлече внимание. Настъпи миг на безпокойство, когато митничарите взеха в ръце бурканчетата с боя за коса. Той предпазливо я бе прелял в предварително изпразнени флакони от афтършейв. По онова време този вид лосион не бе на мода във Франция. Твърде нов на пазара, той бе разпространен главно в Америка. Забеляза как двамата се спогледаха, но върнаха флаконите в чантата.

С крайчеца на окото си Чакала видя през прозореца как друг мъж преглежда багажника и коша на двигателя на алфата. За щастие не погледна отдолу. Разви палтото и панталоните от багажника и ги погледна с погнуса, но предположи, че палтото служи за покриване на двигателя в зимни нощи, а старите дрехи са необходими за в случай, че се наложи ремонт на пътя. Върна дрехите на мястото им и затвори капака.

Когато Чакала свърши с попълването на формуляра си, двамата митничари в бараката затвориха куфарите и кимнаха към цивилния. Той на свой ред взе контролния лист, прегледа го, отново го сравни с паспорта и върна документите.

— Merci, Monsiur. Bon voyage. 126 126 Благодаря, господине. На добър път. (фр.) — Б.пр.

След десет минути алфата бучеше в източните покрайнини на Мантон. След като с облекчение закуси в едно кафене над старото пристанище и кейовете за яхти, Чакала пое по Корниш Литорал 127 127 Един от трите пътя (в случая най-долният, покрай брега), минаващи на различна височина през почти отвесния планински склон между Ница и Мантон. — Б.пр. към Монако, Ница и Кан.

В лондонския си кабинет старши следователят Томас разбърка чаша гъсто черно кафе и прокара ръка по бузите с набола брада. В другия край на стаята двамата детективи, натоварени със задачата да установят местонахождението на Калтръп, наблюдаваха своя шеф. Тримата очакваха пристигането на още шестима, всичките сержанти от Специалния отдел, освободени от текущите им задължения след поредицата телефонни обаждания, които Томас проведе през изтеклия час.

Малко след девет, след като се явиха по своите кабинети и научиха, че са прекомандировани към групата на Томас, хората започнаха да пристигат един след друг.

Когато и последният влезе, старши следователят пристъпи към инструктажа.

— И така, издирваме един човек. Не е нужно да ви съобщавам по каква причина. Не е необходимо да знаете. Важното е да го пипнем, при това бързо. В момента знаем или поне така смятаме, че е в чужбина. Почти сме сигурни, че пътува с фалшив паспорт.

— Ето така изглежда. — Той им раздаде няколко фотографии, увеличени копия от портретната снимка върху заявлението за паспорт на Калтръп. — Възможно е да се е дегизирал, така че може и да не отговаря на това описание. Ще трябва да отидете в паспортната служба и да съставите пълен списък на подадените напоследък заявления за паспорти. Започнете от последните пет-десет дни. Ако нищо не излезе, върнете се с още петдесет назад. Работата ще е досадна и продължителна.

Осведоми ги в общи линии за най-честия способ за снабдяване с фалшив паспорт, който всъщност бе приложен и от Чакала.

— Важното е — заключи — да не се задоволявате само със свидетелствата за раждане. Проверявайте и смъртните актове. Така че след като получите списъка от Паспортния отдел, прехвърляте цялата операция в Съмърсет Хаус 128 128 Сграда на брега на Темза, където са разположени службите за данъци, граждански регистри и пр. — Б.пр. , установявате се там, разпределяте си списъка с имената и започвате работа по смъртните актове. Ако откриете заявление, подадено от лице, което вече не е между живите, самозванецът вероятно ще се окаже нашият човек. Тръгвайте.

Осмината мъже се изнизаха от кабинета, а Томас се свърза по телефона първо с Паспортния отдел, а след това и с регистъра за раждания, бракове и смърт в Съмърсет Хаус, за да осигури на своя екип най-пълно съдействие.

Два часа по-късно, докато се бръснеше с взета на заем електрическа самобръсначка, включена в контакта на настолната лампа, по телефона се обади старшият от двамата инспектори, който бе ръководител на екипа. Има, каза той, осем хиляди и четиридесет и едно заявления за нови паспорти, подадени през последните сто дни. Лято е, обясни, време за отпуски. В този период винаги има повече заявления.