Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Да продължи би означавало по-нататъшни опасности до приключване на работата. С наближаването на уречения ден щеше да става все по-трудно да се измъкне в последната минута.

Сметката дойде, той й хвърли един поглед и се намръщи. Господи, какви цени! За да води този начин на живот, човек трябва да е богат, да има долари и долари, и дори още повече долари. Погледна към диамантеното море и крачещите по плажа гъвкави загорели момичета, към съскащите кадилаци и ръмжащи ягуари, които се плъзгаха по Кроазет. Техните бронзови млади водачи следяха с по едно око пътя, а другото шареше по тротоарите за евентуална спътничка. Ето това бе искал от дълго време от дните, когато бе прилепвал нос към витрината на туристическата агенция и бе зяпал фотосите, разкриващи един друг живот, друг свят, отдалечен от робията на работническия влак и формулярите в три екземпляра, кламерите и изстиналия чай. През изминалите три години почти го бе постигнал — тук парченце, там друго. Привикнал бе към хубави дрехи, скъпа храна, елегантен апартамент. Да се оттегли, означаваше да се откаже от всичко това.

Чакала плати сметката и остави голям бакшиш. Качи се в алфата и пое от „Мажестик“ към сърцето на Франция.

Комисар Льобел седеше зад бюрото си и се чувствуваше така, сякаш никога през живота си не бе спал и никога вече нямаше да си легне. Люсиен Карон хъркаше гръмко откъм походното легло в ъгъла, след като бе будувал цяла нощ, ръководил търсенето из архивите на някаква следа от Чарлс Калтръп нейде върху територията на Франция. Льобел го бе сменил на разсъмване. Сега пред него имаше непрекъснато растяща купчина доклади от различните служби, чиято задача бе да следят за присъствието и местонахождението на чужденците във Франция. Всеки съдържаше едно и също. Никой с такова име не бе минавал легално границата през кой и да е контролен пункт от началото на годината — дотам се бе простряло разследването. Никой хотел в страната — било в провинцията, било в Париж — не бе приемал гост с това име или поне не под това име. Нямаше го и в списъците на нежеланите чужденци, нито пък бе попадал по какъвто и да било повод в полезрението на френските власти.

С пристигането на всеки доклад Льобел казваше уморено на приносителя да продължава търсенето с още по-задна дата, докато бъде открито какво да е посещение на Калтръп във Франция. Оттук би могло евентуално да се установи къде обича да отсяда — при някой приятел, в предпочитан хотел, където би могъл дори и в този момент да се прикрива под чуждо име.

Обаждането на старши следователя Томас тази сутрин бе нанесло още един удар върху надеждите за бързо залавяне на изплъзващия се убиец. Фразата „обратно на изходни позиции“ бе употребена за пореден път, но за щастие само между него и Карон. Членовете на вечерния съвет още не бяха уведомени за това, че вариантът Калтръп вероятно ще се окаже безплоден. Щеше да се наложи да им го съобщи в десет часа довечера. Ако не бе в състояние да предложи алтернативно име, можеше да си представи подигравките на Сен Клер и мълчаливия укор на останалите.

Само две неща му носеха утеха. Едното бе, че поне разполагаха с описание на Калтръп и снимка до раменете в пълен фас. Ако използваше фалшив паспорт, вероятно до голяма степен бе променил външността си, но все пак това бе по-добре от нищо. Второто бе, че никой от съвета не можеше да измисли по-добър начин на действие от неговия — проверка на всичко.

Карон бе подхвърлил идеята, че може би британските полицаи са изненадали Калтръп, докато е бил навън от къщи по работа в града. Той не е имал друг паспорт, скрил се е и се е отказал от цялата операция.

Льобел бе въздъхнал.

— Това би било голям късмет — каза на адютанта си, — но не разчитайте на него. Британският специален отдел съобщи, че всичките му принадлежности за къпане и бръснене са липсвали от банята и че е споменал пред един съсед, че заминава на обиколка и риболов. Щом Калтръп е оставил паспорта си у дома, значи повече не му е бил нужен. Не разчитайте този човек да направи твърде много грешки. На мен тоя Чакал започва да ми става все по-ясен.

Човекът, в момента издирван от полициите на две държави, бе решил да избегне мъчителните задръствания на Гранд Корниш 132 132 Главният от трите пътя между Ница и Мантон. — Б.пр. в този убийствен участък от пътя Кан — Марсилия и да се държи настрана от RN–7 133 133 Route Nationale — Национален път — втори по важност в пътната мрежа на Франция. На първо място са Autoroutes (Автостради), а на трето Routes Departamentales (департаментални пътища). — Б.пр. , където той поема на север от Марсилия към Париж. Известно му бе, че през август и двата пътя представляват пренесена на земята разновидност на ада в чист вид.