Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Александър Джеймс Куентин Дуган — съобщи той кратко, след като Томас се обади.

— Какво за него?

— Роден на трети април 1929 година в Самбърн Фишли в енория Сейнт Марк. Поискал паспорт на 14 юли тази година по редовния начин и с редовен формуляр. Паспортът е издаден на другия ден и изпратен по пощата на посочения в заявлението адрес. Вероятно ще се окаже междинен.

— Защо? — попита Томас. Не обичаше да го карат да чака.

— Защото Александър Джеймс Куентин Дуган е загинал при пътно произшествие в родното си село на две и половина годишна възраст, на 8 декември 1931.

Томас се замисли.

— Колко от издадените през последните сто дни паспорти остават за проверка? — попита той.

— Около триста — каза гласът в слушалката.

— Остави другите да продължат да проверяват, просто за в случай, че има още някой фалшив — нареди Томас. — Предай ръководството на групата на другия. Искам да провериш адреса, на който е бил изпратен паспортът. Щом го намериш, докладвай по телефона. Ако е обитаемо помещение, говори със собственика. Донеси ми всички подробности за мнимия Дуган, както и архивното копие на приложената към заявлението снимка. Искам да хвърля един поглед на тоя сладък Калтръп с новата му маска.

Малко преди единадесет старши инспекторът позвъни отново. Въпросният адрес се оказал магазинче за цигари и вестници в Падингтън, от тези, дето витрините им са осеяни с картички, рекламиращи адреси на проститутки. Живеещият над магазинчето собственик бил събуден и признал, че често приема пратки за клиенти без постоянен адрес. За тази услуга му се плащало. Не си спомнял постоянен клиент на име Дуган, но било възможно да се е появил само два пъти — веднъж, за да уреди получаването на пощата си на този адрес, и втория път, за да вземе очаквания плик. Инспекторът му показал снимката на Калтръп, но вестникарят не го познал. Показал му и снимката на Дуган от заявлението и онзи казал, че като че ли си го спомня, но не бил сигурен. Имал чувството, че носел тъмни очила. Мнозина от купувачите на илюстрованите еротичните списания, изложени зад тезгяха, носели тъмни очила.

— Да напише показания — нареди Томас, — а ти се върни тук.

После отново поиска връзка с Париж.

За втори път телефонът иззвъня по средата на вечерното заседание. Льобел бе обяснил, че Калтръп едва ли пребивава във Франция под собственото си име, освен ако е влязъл нелегално в страната с рибарска лодка или през някой усамотен участък на сухопътните граници. Лично той не мислеше, че един професионалист би постъпил така, понеже впоследствие, при случайна полицейска проверка, можеха да го хванат с нередовни документи, т.е. без печат в паспорта.

И никакъв Чарлс Калтръп не се беше регистрирал под това име във френски хотел.

Тези факти бяха потвърдени от ръководителите на Централния архив и Контраразузнаването, от префекта на парижката полиция, така че не бяха оспорвани.

Възможностите са две, заяви Льобел. Човекът може да не се е погрижил да се снабди с фалшив паспорт, като е смятал, че е вън от подозрение. В такъв случай полицейската акция в лондонския му апартамент го е сварила по бели гащи. Но комисарят поясни, че не вярва в такава възможност, тъй като хората на старши следователя Томас бяха открили липси в гардероба, полупразни чекмеджета за дрехи, отсъствие на принадлежности за къпане и бръснене, което показва, че лицето е напуснало апартамента в Лондон, за да осъществи запланувано пребиваване другаде. Това било потвърдено от някаква съседка, според която Калтръп я бил осведомил за предстояща обиколка из Шотландия. Нито британската, нито френската полиция имаха основание да приемат това за истина.

Втората възможност бе Калтръп да се е сдобил с фалшив паспорт и именно в тази насока работеше в момента британската полиция. В този случай той би могъл или все още да е вън от Франция и да привършва подготовката си, или да е влязъл незаподозрян в страната.

Точно в този момент неколцина от участниците в съвещанието избухнаха.

— Искате да кажете, че той може да е тук, във Франция, дори в центъра на Париж? — възнегодува Александър Сангинети.

— Въпросът е там — обясни Льобел, — че си има собствено разписание и само той си го знае. Ние водим разследването от седемдесет и два часа. Няма начин да узнаем в кой момент от това разписание сме се намесили. Сигурни сме само, че освен дето му е известно, че сме в течение на заговора за убийство на президента, убиецът не може да знае докъде сме стигнали в разследването. Ето защо съществува голяма вероятност да задържим един нищо неподозиращ човек веднага щом установим новото му име и открием къде се е настанил под това име.