Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Какво ще правим сега? — попита министърът, когато той свърши.

Със спокойния си маниер, без да дава вид, че бърза, Льобел издаде нарежданията си като генерал, който разполага частите си, и никой от мъжете в стаята, до един по-старши от него, не възрази и с дума.

— И така — заключи той, — всички ние ще проведем тихомълком едно дискретно общонационално издирване на Дуган с неговата нова външност, докато британската полиция проверява самолетните агенции, фериботите през Ламанша и пр. Ако те първи го открият, ще го арестуват, ако е на британска територия, или пък ще ни информират, ако я е напуснал. Ако го намерим във Франция, ние ще го арестуваме. Ако бъде открит в трета страна, можем или да изчакаме да влезе, без да подозира нищо, и да го пипнем на границата, или да… предприемем някакво друго действие. Когато стигнем дотам, смятам все пак, че задачата ми да го открия ще бъде изпълнена. Но дотогава, господа, ще ви бъда благодарен, ако приемете да действате както искам аз.

Тази дързост бе така явна, самочувствието така непоколебимо, че никой не можа да каже гък. Само кимнаха с глави. Даже и Сен Клер дьо Вийобан си замълча.

Чак когато се прибра Малко след полунощ, той можа да си намери публика, която да изслуша гневния порой за тоя смехотворен дребен полицай буржоа, който се оказа прав, докато най-високопоставените специалисти на страната сбъркаха.

Любовницата му го слушаше със съчувствие и разбиране, разтриваше врата му, докато той лежеше ничком в общото легло. Чак малко преди зазоряване, когато той заспа дълбоко, Жаклин можа да се измъкне в антрето за кратък телефонен разговор.

Старши следователят Томас разглеждаше двете отделни заявления за паспорти и двете снимки, пръснати върху писалищната подложка върху бюрото, оградени от кръга светлина, който хвърляше настолната лампа.

— Дай да сравним още един път — нареди той на седналия до него старши инспектор. — Готов ли си?

— Да, сър.

— Калтръп: Ръст — един и седемдесет и седем. Сверявай.

— Да, сър.

— Дуган: Ръст — един и осемдесет.

— Удебелени подметки, сър. Човек може да увеличи ръста си до шест сантиметра с помощта на специални обувки. Мнозина в шоу-бизнеса го правят от суета. Освен това на гишето за паспорти никой не ви гледа в краката.

— Добре — съгласи се Томас, — обувки с дебели подметки. Калтръп: Цвят на косата — кестеняв. Това не означава кой знае какво. Може да варира от светло до тъмнокестеняв. Тук ми се струва, че е с тъмнокестенява. Дуган също казва кестенява. Обаче изглежда по-скоро светлоруса.

— Така е, сър, но на снимки косата обикновено изглежда по-тъмна. Зависи откъде идва осветлението, и прочие. И после, може да я е осветлил, за да се превърне в Дуган.

— Добре. Приемам и това. Калтръп: цвят на очите — кафяв. Дуган: цвят на очите — сив.

— Контактни лещи, сър, проста работа.

— Окей. Калтръп е на тридесет и седем години. Дуган е навършил тридесет и четири през април тази година.

— Трябвало е да навърши тридесет и четири — уточни инспекторът, — тъй като истинският Дуган, момченцето, родено през април 1929, е загинало на двегодишна възраст. Това няма как да се промени. Никой обаче няма да се усъмни в човек, който по стечение на обстоятелствата е на тридесет и седем години, докато в паспорта му пише тридесет и четири. Вярва се на паспорта.

Томас погледна двете снимки. Калтръп изглеждаше по-як, с по-пълно лице, с по-масивно телосложение. Но той би могъл да промени външния си вид, за да се превърне в Дуган. Всъщност вероятно бе променил външността си още за първата среща с ръководителите на ОАС и си е останал така, включително по времето, когато е давал заявление за паспорт. Очевидно такива хора трябва да съумяват да живеят с друга самоличност в течение на месеци без прекъсване, ако не искат да бъдат разпознати. Вероятно тоя Калтръп бе съумял да остане извън архивите на всички полиции по земята именно защото е така хитър и старателен. Да не бе оня кръчмарски слух от Доминиканската република, никога нямаше да попаднат на него.

Оттук нататък обаче той бе станал Дуган. Боядисана коса, цветни контактни лещи, изтъняла фигура, повдигнати подметки. За препращане в Париж Томас изпрати в телексната служба именно описанието на Дуган с неговата снимка и номера на паспорта. Льобел, помисли си той, като погледна часовника, ще получи всичко до два часа през нощта.

— След това както те решат — предположи инспекторът.

— О, не, мой човек — отвърна злорадо Томас, — след това има да се върши още много работа. Първата ни задача утре заран е да започнем проверки по агенциите за самолетни билети, фериботите през Ламанша, влаковете за континента… всичко това. Ние трябва не само да открием кой е той сега, но и къде се намира в момента.