Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Разбрал, че е хванат, той се бе усмихнал, а после се наведе към ухото й и прошепна:

— Лунната светлина превръща и най-цивилизования мъж в пещерен човек.

Тя се обърна и тръгна нагоре по стълбите с престорена досада, но вътре в нея безсрамното възхищение на непознатия предизвика приятна тръпка.

— Беше изключително приятна вечер, господине.

Поставила бе ръка на дръжката и се попита неопределено дали мъжът ще направи опит да я целуне. Донякъде се надяваше, че ще го стори. Въпреки баналността на казаното усети разширяващата се празнота в корема си. Може би беше просто от виното или от парещия калвадос 137 137 Ябълкова ракия. — Б.пр. , който той поръча с кафето, или пък от осветената от луната гледка, във всеки случай тя си даваше сметка, че не така си бе представяла завършека на вечерта.

Усети ръката на непознатия да обгръща гърба й без каквото и да е предупреждение, а устните му се отпуснаха върху нейните. Бяха горещи и твърди. Трябва да сложа край на това, каза вътрешен глас. Миг по-късно отвръщаше на целувката със затворена уста. Главата й се замая от виното, да, от виното трябва да беше. Усети как ръцете му затегнаха обръча около нея. Бяха силни и корави.

Бедрото й бе притиснато към него под корема и през сатена на роклята тя почувствува твърдото високомерие на члена му. Отдръпна за миг крака си, после го притисна отново. Нямаше определен момент за съзнателно вземане на решение. Без всякакво усилие я овладя съзнанието, че го иска страшно много. Между бедрата си, в корема, през цялата нощ.

Усети как вратата зад нея се отвори навътре, разкъса прегръдката му и влезе заднишком в стаята.

— Viens, primitif. 138 138 Ела, пещерни човече. (фр.) — Б.пр.

Той влезе и затвори вратата.

През цялата нощ се проверяваха всички архиви, този път за името Дуган, и с по-голям успех. Открит бе граничен контролен лист, от който ставаше ясно, че Александър Куентин Дуган е влязъл във Франция с експреса „Брабан“ от Брюксел на 22 юли. Час по-късно пристигна друг доклад от същия граничен пункт. От митническата бригада, която постоянно пътува с експресите между Париж и Брюксел и върши работата си в движение, бе съобщено, че Дуган е бил сред пътниците на експреса „Северна звезда“ от Париж за Брюксел на 31 юли.

От полицейската префектура пристигна хотелска адресна карта, попълнена от името на Дуган и носеща паспортен номер, съвпадащ с този на Дугановия, както го съобщаваше информацията от Лондон. От нея се виждаше, че е прекарал в малък хотел недалеч от „Площада на Мадлената“ времето от 22 юли до 30 юли включително.

Инспектор Карон бе изцяло за идеята да се нахлуе в хотела, но Льобел предпочете да направи дискретно посещение в малките часове на нощта и да си побъбри със собственика. Научи с удовлетворение, че до 15 август човекът, когото търсеше, не се е появявал в хотела, а собственикът бе признателен за дискретността на комисаря, който не събуди всичките му гости.

Льобел нареди един цивилен агент да се настани в хотела като гост и да не излиза оттам до второ нареждане за в случай, че Дуган се появи отново. Собственикът с радост се съгласи да помогне.

— Това посещение през юли — каза Льобел на Карон, когато към четири и половина се върна в кабинета си — е било разузнавателно. Всичко, което е запланувал, е било уточнено на място.

След това се изтегна в стола си, погледна към тавана и се замисли. Защо отсядаше в хотел? Защо не в дома на някой оасовец, както правеха всички преследвани хора на организацията? Защото няма вяра в способността им да си затварят устата. И е напълно прав. Значи той работи сам, никому не вярва, сам си планира и разработва операцията по своя начин. Използува фалшив паспорт, вероятно се държи нормално, възпитано, не буди подозрение. Собственикът на хотела, с когото току-що разговаря, потвърди това. Истински джентълмен, каза. Истински джентълмен, помисли си Льобел, опасен като змия. Такива винаги се оказват най-лошият тип за един полицай, тия истински джентълмени. Никога не попадат под подозрение.

Погледна двете пристигнали от Лондон снимки — на Калтръп и на Дуган. Калтръп бе станал Дуган чрез промяна на ръста, цвета на косите и очите, възрастта и може би държането. Опита да си представя тоя човек. Как ли ще изглежда, ако го срещне? Самоуверен, арогантен, сигурен в неуловимостта си. Опасен, неискрен, акуратен, неоставящ нищо на случайността. Въоръжен, естествено, но с какво? Автоматичен пистолет под лявата мишница? Нож за хвърляне, привързан към гърдите? Карабина? Но къде щеше да я сложи, когато минава през митниците? Как ще доближи генерал Дьо Гол, понесъл такова нещо, когато дори и на дамските чанти се гледаше с подозрение на двадесет метра околовръст президента, а мъжете с продълговати пакети биваха безцеремонно изблъсквани, щом се появяха в района, където е генералът?