Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Събранието обаче отказа да приеме успокоението. Мисълта, че убиецът можеше в тая същата минута да се намира на по-малко от километър от тях и че опитът му за убийство на президента може да е насрочен за другия ден, будеше силна тревога у всеки един.

— Разбира се — обади се полковник Ролан, — би могло, след като е узнал от Роден чрез неизвестния агент Валми за разкриването на плана по принцип, Калтръп да е излязъл от апартамента си, да се отърве от доказателствата за подготвителната дейност. Може например дори в тоя момент пушката и мунициите да потъват в някое шотландско езеро, така че при завръщането си да се представи пред собствената си полиция ни лук ял, ни лук мирисал. В този случай би било много трудно да се предяви обвинение.

Събраните обмисляха предположението на Ролан с все по-очевидни признаци на съгласие.

— Кажете ни тогава, полковник — намеси се министърът, — ако бяха наели вас за тази задача и бяхте научили, че заговорът е разкрит, макар собствената ви самоличност да остава тайна, така ли щяхте да постъпите?

— Разбира се, господин министър — отвърна Ролан. — Ако бях опитен наемен убиец, щях да си дам сметка, че все някъде трябва да съм регистриран и при разкриване на заговора посещението от страна на полицията и обиска на жилището ми би било единствено въпрос на време. Така че щях да искам да се отърва от доказателствата, а кое място би било по-подходящо от някое усамотено шотландско езеро?

Кръгът от усмивки, с които го поздравиха заседаващите около масата, показа колко много им се бе харесало неговото предположение.

— Все пак това не означава, че трябва просто да го оставим да си върви по пътя. Аз все още смятам, че трябва… да се погрижим за тоя господин Калтръп.

Усмивките изчезнаха. Последваха няколко мига мълчание.

— Не ви разбирам, господин полковник — каза генерал Гибо.

— Имам предвид следното — обясни Ролан. — Нашите заповеди гласяха да открием и унищожим този човек. Той може да се е отказал от плана си за момента. Но може и да не е унищожил екипировката си, а само да я е укрил, за да приспи бдителността на Британската полиция. После би могъл просто да продължи оттам, дето е спрял, но с нова система на подготовка, която да се окаже дори още по-трудна за неутрализиране.

— Но ако той все още е във Великобритания и тамошната полиция го открие, те, естествено, ще го арестуват, нали? — попита някой.

— Не е задължително. Всъщност дори се съмнявам. Те вероятно няма да разполагат с доказателства, а само с подозрения. А нашите приятели англичаните са прословути с чувствителността си спрямо онова, което с удоволствие наричат „граждански свободи“. Подозирам, че са способни да го открият, разпитат и пуснат да си върви поради липса на доказателства.

— Полковникът е прав, разбира се — намеси се Сен Клер. — Британската полиция се е натъкнала на този човек по една щастлива случайност. Те са достатъчно глупави в такива случаи и като нищо могат да оставят един опасен човек на свобода. Службата на полковник Ролан трябва да бъде оправомощена да неутрализира тоя Калтръп веднъж завинаги.

Министърът забеляза, че по време на размяната на мнения комисар Льобел бе останал мълчалив и нито веднъж не се усмихна.

— Е, господин комисар, вие какво мислите? Съгласен ли сте с полковник Ролан, че Калтръп може би в тоя именно миг се е отказал от плана и разглобява или унищожава своята екипировка?

Льобел вдигна очи към редиците изпълнени с очакване лица от двете страни на масата.

— Надявам се — каза тихо, — полковникът да е прав. Но се опасявам, че може и да не е.

— Защо?

Въпросът на министъра се заби като нож.

— Защото — обясни кротко Льобел — неговата теория, макар и логична, се основава върху предпоставката, че Калтръп, ако наистина е решил да се откаже от операцията, е взел вече такова решение. Ами ако не е? Ако допуснем, че не е получил съобщението на Роден или пък го е получил, но е решил въпреки всичко да продължи?

Последва бръмчене на неодобрителна изненада. Само Ролан не се присъедини към него. Той гледаше замислено над масата към Льобел. Онова, което си казваше, бе, че мозъкът на Льобел работи много по-добре, отколкото някой от присъстващите допускаше. Идеите на Льобел, призна той, можеха прекрасно да се окажат точно толкова реалистични, колкото и неговите собствени.

Именно в този миг потърсиха комисаря по телефона. Той отсъства от залата повече от двадесет минути. След като се върна, говори в продължение на други десет пред едно безмълвно събрание.