Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Mon Dieu 139 139 Боже мой! (фр.) — Б.пр. , а оня полковник от Елисейския си мисли, че става дума просто за поредния бандит! Льобел осъзнаваше едно свое преимущество — знаеше новото име на убиеца, а убиецът не знаеше, че той знае. Това беше единственият му коз. Всичките останали карти бяха у Чакала и никой от вечерната конференция не би могъл, а и не би искал да проумее това.

Ако само надуши какво знаеш, преди да си го пипнал, и отново смени самоличността си, Клод, момчето ми, здравата ще загазиш.

На глас произнесе:

— Здравата ще загазиш.

Карон вдигна очи.

— Прав сте, шефе. Няма никакви шансове.

Льобел усети, че се дразни, което бе необичайно. Недоспиването май си казваше думата.

Снопчето светлина от бледнеещата луна зад стъклата на прозореца се оттегляше бавно през събраната на топка покривка от леглото назад към прозрачната рамка. То очерта смачканата сатенена рокля между вратата и ръба на леглото, захвърления сутиен и набръчкани чорапи, пръснати по килима. Двете тела в леглото оставаха обгърнати в сянка.

Колет лежеше по гръб, загледана в тавана, и прокарваше безцелно пръстите на едната си ръка през русата коса на положената върху корема й глава. Устните й се разделиха в полуусмивка при спомена за изминалата нощ.

Излязъл бе добър тоя английски пещерняк, неуморим, но и опитен, знаещ как да използува пръсти, език и члена си, за да я накара да свърши пет пъти, а той самият — три. Още усещаше влизащата в нея гореща следа, когато той свърши, разбра колко силно и колко отдавна се е нуждаела от подобна нощ и отвърна, което не й се бе случвало от години.

Погледна към малкия пътнически будилник до леглото. Беше пет и четвърт. Улови по-здраво русата коса а я дръпна.

— Ей!

Англичанинът промърмори насън. И двамата лежаха голи сред разхвърляните чаршафи, но парното поддържаше стаята уютно топла. Русата глава се измъкна от ръката й, за да се спусне между бедрата. Усещаше гъдела от горещото дихание и пърхането на отново търсещия език.

— Не, стига вече.

Бързо стисна бедра, седна и сграбчила косата, започна да тегли, докато можа да го погледне в лицето. Той се отпусна в леглото, зарови лице в едната й налята тежка гръд и започна да я целува.

— Казах „не“.

Той погледна нагоре.

— Стига толкова, любовнико. След два часа трябва да ставам, а ти трябва да се прибираш в стаята си. Сега англичанчето ми, стига.

Той разбра, кимна, скочи от леглото и се изправи, като затърси с поглед дрехите си. Тя се пъхна под завивките, омотани около коленете й, оправи ги и ги придърпа до брадичката. Когато се облече, провесил сако и вратовръзка през едната си ръка, той погледна към нея през полумрака и тя видя проблясващите при усмивката зъби. Седна на ръба на леглото и прокара дясната си ръка зад врата й. Лицето му бе на няколко сантиметра от нейното.

— Добре ли беше?

— Ммм… Беше много добре. А за тебе?

Той се усмихна отново:

— Ти как мислиш?

Тя се засмя:

— Как се казваш?

Помисли за миг и излъга:

— Алекс.

— Та така, Алекс, беше много добре. Но освен това е и време да си отидеш в стаята.

Той се наведе и я целуна по устните:

— В такъв случай лека нощ, Колет.

След миг си бе отишъл и вратата се затвори подире му.

В седем сутринта, когато слънцето се катереше по небосклона, един местен жандарм караше колелото си нагоре към Отел дьо Серф. Стигнал там, слезе от него и влезе във фоайето. Собственикът, който бе вече станал и се занимаваше в рецепцията със събужданията и закуските на гостите по стаите, го поздрави.

— Alora 140 140 И тъй (фр.). — Б.пр. , ранобуден и весел?

— Както обикновено — отвърна жандармът. — Пътят дотук е дълъг и винаги ви оставям за накрая.

— Не думай — засмя се собственикът. — Ние приготвяме най-доброто кафе за закуска в цялата околност. Мари-Луиз, донеси на господина едно кафе, а той без съмнение ще си го гарнира с една малко Trou normand 141 141 Буквално „нормандска дупка“ — малък калвадос, който се приема за улесняване на храносмилането. — Б.пр. .

Селският полицай се засмя от удоволствие.

— Ето ти картите — каза собственикът, като подаде малките бели листчета, попълнени предната вечер от новопристигналите гости. — Снощи имаше само трима нови.

Полицаят пое картите и ги прибра в кожената торбичка, прикрепена към колана му.

— Надали си струваше да се бие път за толкова — усмихна се той, но седна върху дивана във фоайето и почака да му донесат кафе и калвадос, като размени няколко похотливи закачки с Мари-Луиз.