Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Брин Томас остави слушалката, изсекна се в носната си кърпа и изсумтя:

— Проклето лято!

Малко след единадесет същата сутрин Чакала навлезе в центъра на Кан. Както винаги когато имаше да върши сериозна работа, той потърси някой от най-добрите хотели и след няколко минути каране зави пред входа на „Мажестик“. Прекара гребена през косата си и влезе във фоайето. Тъй като бе средата на предобеда, повечето гости бяха излезли и в помещението нямаше много хора. Елегантният му лек костюм и уверено държане го представяха като английски джентълмен, така че, когато попита едно пиколо къде са телефоните, нямаше вдигане на вежди. Дамата зад преградата, отделяща телефонната централа от входа към гардеробите, вдигна поглед към него.

— Свържете ме, ако обичате, с Париж, МОЛИТОР 59–01 — помоли той.

След няколко минути тя му даде знак да влезе в една кабина до централата и гледа след него, докато затваряше звуконепроницаемата врата зад гърба си.

— Allo, ici Chacal. 129 129 Ало, тук е Чакала. (фр.) — Б.пр.

— Allo, ici Valmy 130 130 Ало, тук е Валми. (фр.) — Б.пр. . Слава Богу, че се обадихте. От два дни се мъчим да ви открием.

Ако някой погледнеше през стъклото на кабината, той би видял как англичанинът вътре се скова и намръщи. През по-голямата част от десетте минути на разговора той запази мълчание и само слушаше. От време на време устните му помръдваха, докато зададе къс, рязък въпрос. Обаче никой не гледаше. Телефонистката бе погълната от някакъв любовен роман. Следващото нещо, което видя, бе надвесеният над нея гост, с тъмни очила на очите. Отчете таксата за разговора от брояча върху пулта и получи парите.

Чакала поръча чаша кафе на терасата с изглед към Кроазет 131 131 Известен крайбрежен булевард в Кан. — Б.пр. и блестящото море, където загорели къпещи се лудуваха и крещяха. Потънал в размисъл, той дълбоко пое дим от цигарата си.

Това, което чу за Ковалски, не го учуди — помнеше тромавия поляк от хотела във Виена. Но не проумяваше откъде телохранителят, който бе останал през цялото времетраене на срещата зад вратата на стаята, знае кодовото му име или за какво е нает. Може би френските полицаи сами се бяха досетили. Може би Ковалски го бе усетил какъв е, нали той също бе убиец, макар и тъпоумен и недодялан.

Чакала направи равносметка. Валми го бе посъветвал да зареже всичко и да си замине, но бе признал също така, че не е упълномощен от Роден да отмени операцията. Случилото се потвърждаваше дълбоките подозрения на Чакала относно мърлящината на ОАС в областта на сигурността. Но той знаеше нещо, което те не знаеха. Нещо, което френската полиция нямаше как да знае. А то бе обстоятелството, че пътува под чуждо име и с редовен паспорт на това име и че има в запас три отделни комплекта фалшиви документи, включително два чуждестранни паспорта и нужната дегизировка да заприлича на собствениците им.

С какво всъщност разполагаха френските полицаи и този човек, споменат от Валми, комисар Льобел, което да може да се използува като отправна точка? Общо описание: висок, рус, чужденец. През август във Франция трябва да има хиляди такива мъже.

Второто му преимущество се състоеше в това, че френските полицаи издирваха човек с паспорт на името на Чарлс Калтръп. Ами да си го издирват, на добър час. Той бе Александър Дуган и можеше да го докаже.

Оттук нататък, след като Ковалски бе мъртъв, никой, нито дори Роден и хората му, не знаеше кой е той и къде се намира. Зависеше изцяло от себе си, както винаги бе искал да бъде.

И все пак нямаше съмнение, че опасността е нараснала. След като самата идея за убийството бе разкрита, той щеше да нападне една крепост от системи за сигурност, при това поставена в бойна готовност. Въпросът бе следният: в състояние ли е планът му за извършване на убийството да се пребори със системата за сигурност? Отчитайки всичко, той уверено си отговори положително. Въпросът обаче си оставаше и трябваше да получи отговор. Да се оттегли или да продължи? Да се оттегли, означаваше да влезе в разпра с Роден и бандата му главорези по повод правото на собственост върху четвърт милион долара, понастоящем в неговата цюрихска банкова сметка. Ако откажеше да върне по-голямата част, те нямаше да се поколебаят да го намерят и изтезават, за да получат подписан от него документ за освобождаване на сумата от сметката. И после да го убият. Да се държи на разстояние от тях, би струвало пари, много пари, може би всички, с които разполагаше.