Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

С оглед възрастта му, зачестяващите ревматични пристъпи, които започваха да се отразяват на краката му, и поеманите забележително високи дози алкохол, Касел, по общо мнение, можеше за бъде забравен като възможен Чакал.

Когато генералът свърши, погледите се обърнаха към комисар Льобел. Неговият доклад не бе обнадеждаващ. В течение на деня в Следствената бяха пристигнали съобщения от другите три държави, които първоначално бяха споменали за евентуални подозрителни лица.

От Америка уведомяваха, че Чък Арнолд, търговецът на оръжие, се намира в Колумбия и се опитва от името на американския си работодател да сключи сделка с началника на генералния щаб за продажба на партида свалени от въоръжение в американската армия карабини тип AR–10. При всички случаи, докато се намираше в Богота, той щеше да бъде под непрекъснатото наблюдение на ЦРУ и нямаше признаци да има наум нещо повече от това да прокара доставката си независимо от официалното неодобрение на САЩ.

Досието на този човек беше все пак изпратено по телекса, както и това на Вителино. От последното се видя, че макар бившият бандит от Коза Ностра да не беше още открит, той бе висок метър и шестдесет, много широк в раменете и тантурест, със смолисточерна коса и мургава кожа. С оглед огромните различия във външността на тази на Чакала, както бе описана от хотелския администратор във Виена, Льобел прецени, че той също може да бъде изключен.

Южноафриканците бяха установили, че Пийт Шайпър бе понастоящем ръководител на частна армия към диамантенодобивна корпорация в западноафриканска страна, принадлежаща към Британската общност. Задълженията му бяха да патрулира границите на обширната минна концесия, притежавана от компанията, и непрекъснато да обезкуражава задграничните контрабандисти на диаманти. Не му задаваха неудобни въпроси по повод използуваните методи и работодателите му били доволни от полаганите от него усилия. Присъствието му бе потвърдено от самите тях — той определено се намираше на своя пост в Западна Африка.

Белгийската полиция бе изяснила случая с техния бивш наемник. От архивите бе изровен доклад, изпратен от тяхно посолство в Карибския район. От него ставаше ясно, че бившият наемник в Катанга е бил убит в Гватемала при сбиване в някакъв бар преди три месеца.

Льобел приключи с четенето на последното съобщение от разтворената пред него папка. Когато вдигна очи, то бе, за да срещне четиринадесет приковани в него погледа. Повечето студени и предизвикателни.

— Alors, rien? 120 120 Нищо, така ли? (фр.) — Б.пр.

Зададеният от полковник Ролан въпрос бе от името на всички присъстващи.

— Нищо, за съжаление — съгласи се Льобел. — Като че ли никое от предположенията не е състоятелно.

— Като че ли не е състоятелно — повтори Сен Клер язвително. — Дотук ли я докарахме с вашата „чисто детективска работа“? Нищо като че ли не е състоятелно?

Той изгледа гневно двамата детективи, Бувие и Льобел, усетил бързо, че общото настроение в помещението е на негова страна.

— Ще рече, господа — министърът използува множественото число, за да включи и двамата полицейски комисари, — че отново сме там, откъдето започнахме. На изходни позиции, така да се каже.

— Да, боя се, че е така — отвърна Льобел.

Бувие пое неговата защита:

— Моят колега провежда издирване на един от най-трудно откриваемите човешки типове в света при пълно отсъствие на улики и предварителни насоки. Подобни хора не афишират своите професии и местонахождение.

— Това ни е известно, драги ми комисарю — отвърна хладно министърът, — въпросът е…

Той бе прекъснат от почукване на вратата. Намръщи се. Дал бе инструкции да не ги безпокоят освен в случай на извънредно произшествие.

— Влез.

Един от портиерите на министерството застана на вратата нерешителен и смутен.

— Mes excuses, Monsieur le Ministre 121 121 Моите извинения, г-н министре. (фр.) — Б.пр. . Търсят по телефона комисар Льобел. От Лондон. — Усетил враждебната атмосфера в стаята, човекът направи опит да се защити: — Казват, че е спешно…

— Ще ме извините ли, господа?

Върна се след пет минути. Атмосферата бе така студена, както я остави, и очевидно препирнята относно това, което следва да се направи, бе продължила и в негово отсъствие. С влизането си той прекъсна едно остро обвинение от страна на полковник Сен Клер, чийто глас заглъхна, докато Льобел заемаше мястото си. Дребничкият комисар държеше в ръка един плик с изпълнен с драскулки гръб.