Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

От централата му съобщиха, че номерът на мистър Щайн дава заето, и той предпочете да го потърси по-късно. Стори го след един час.

— Обаждам се по повод на срещата за учредяването на моето холдингово дружество „Тироун Холдингс“.

— Ах, да, мистър Браун — чу се гласът на Щайн отсреща. — Всичко върви нормално. Коя дата предлагате?

— Утре следобед — отговори Шанън.

Уточниха срещата за три часа в кабинета на мистър Щайн. Шанън поръча на рецепцията да му запазят място за експреса Париж — Люксембург, който тръгваше малко след девет сутринта.

— Длъжен съм да отбележа, че намирам всичко това за много странно.

Външният вид и маниерите на мистър Дънкан Далглиш бяха в пълен унисон с обстановката в кантората му. А в подобна обстановка преди два века навярно е било прочетено завещанието на сър Уолтър Скот.

Адвокатът внимателно разгледа четирите договора за прехвърляне на акции, подписани от лейди Макалистър и приподписани от мисис Бартън. На няколко пъти изрази разочарованието си с междуметия, а в погледите, които стрелкаше към младия господин от Лондон, се съдържаше явно неодобрение. Очевидно не беше свикнал да работи с чекове на швейцарска банка, защото ги държеше като странна вещ между палеца и показалеца на ръката си. Накрая проговори, без да спира да се вглежда в договорите.

— Разбирате ли, лейди Макалистър е получавала и други предложения за продажба на тези акции. Преди винаги е намирала за удачно да се посъветва с фирмата на Далглиш, а аз във всички тези случаи намирах за удачно да й препоръчам да не продава акциите си.

Торп си помисли, че без съмнение и други клиенти пазят по негов съвет купища бумаги, но тази мисъл не промени учтивия израз на лицето му.

— Мистър Далглиш, ще трябва да се съгласите, че господата, които аз представлявам, платиха на лейди Макалистър близо два пъти повече от номиналната стойност на акциите. Тя от своя страна подписа по своя воля договорите и ми предостави правото да получа акциите при представяне на чек или чекове, възлизащи на 30 000 лири. Именно тези чекове в момента държите в ръцете си.

Старецът въздъхна отново.

— Странно, че първо не се е обадила да се посъветва с мен — тъжно каза той. — Обикновено търси съветите ми по всички финансови въпроси. Имам официално пълномощно да представлявам интересите й.

— Но въпреки това нейният подпис е напълно валиден — подчерта Торп.

— Да, да, моето пълномощно по никакъв начин не обезсилва нейния собствен подпис.

— В такъв случай ще съм ви много благодарен, ако ми предадете сертификатите за акциите, защото трябва да се прибирам в Лондон — каза Торп.

Старецът бавно се надигна.

— Моля ви да ме извините, мистър Торп — каза той с достойнство и се оттегли във вътрешната си стаичка.

Торп знаеше, че той ще телефонира в Лондон, и се молеше слуховият апарат на лейди Макалистър отново да е отказал, за да се наложи мисис Бартън да посредничи при разговора. Старият адвокат се върна чак след половин час. В ръцете си държеше голяма пачка пожълтели сертификати за акции.

— Лейди Макалистър потвърди думите ви, мистър Торп. Не че аз се съмнявах в тях, но сам разбирате, че бях длъжен да разговарям с моята клиентка, преди да дам ход на такава крупна сделка.

— Разбирам ви — каза Торп, след което стана и протегна ръка.

Далглиш се раздели с акциите така, сякаш бяха негова собственост.

Час по-късно Торп седеше във влака и се носеше към Лондон през огрените от пролетното слънце поля на Ангъс Каунти.

На шест хиляди мили от осеяните с пирен шотландски хълмове Саймън Ендийн седеше срещу тромавото туловище на полковник Боби в една малка вила под наем насред жилищната зона на Котону. Той пристигна със сутрешния полет и се настани в близкия до пристанището хотел. Израелецът — управител на хотела — му помогна да открие къщата, в която прогоненият от родината си зангарийски военен търпеше несгодите на изгнанието.

Боби беше непохватен гигант с начумерено скотско лице и огромни ръце. Това съчетание се понрави на Ендийн. Него не го засягаше какви нови беди очакват Зангаро, когато тиранинът Боби смени тиранина Кимба. Той беше дошъл да намери човек, който ще предостави правата върху рудодобива в Кристалната планина на „Бормак Трейдинг Къмпани“ срещу съответен подкуп в личната му банкова сметка. Насреща му седеше именно такъв човек.

Като разбра за заплатата от 500 лири месечно, Боби с охота прие поста консултант на „Бормак“ за западноафриканския регион. Той се направи, че внимателно проучва договора, но англичанинът със задоволство отбеляза, че когато стигна до втора страница, която умишлено бе обърната обратно, зангариецът въобще не реагира. Полковникът беше неграмотен или поне трудно четеше.