Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Шанън бе оставил на рецепцията две поръчки за разговор. Обажданията дойдоха едно след друго. Първо го свързаха с някой си мосю Лавалон, който за Шанън без съмнение беше Жан-Баптист Лангароти.

— Намери ли вече спедитор? — попита Шанън, след като се поздравиха.

— Да — отговори корсиканецът. — Намира се в Тулон. Стабилна фирма. С добро име и работи добре. Разполага със склад на митницата при пристанището.

— Продиктувай ми името буква по буква! — каза Шанън и си приготви молив и хартия.

— АЖАНС МАРИТИМ ДЮПО — произнесе Лангароти буква по буква, а след това продиктува адреса. — Изпрати партидите в агенцията с ясен етикет, че са собственост на мосю Лангароти.

Шанън затвори, а след няма и секунда гласът на момичето от централата обяви, че го търси мистър Дюпре.

— Току-що получих телеграмата ти — изрева Джони отсреща.

Шанън му продиктува буква по буква името и адреса на спедитора в Тулон и Дюпре го записа.

— Разбрано — каза той. — Първите четири сандъка са готови и са складирани на митницата. Ще поръчам на лондонските спедитори да пратят стоката в най-скоро време. О, между другото намерих ботуши.

— Браво! — похвали го Шанън.

Той пусна още една поръчка за разговор. Този път даде номера на един бар в Остенд. Минаха петнайсет минути, преди да чуе гласа на Марк.

— Аз съм в Париж — каза Шанън. — Онзи човек с мострите, които исках да разгледам…

— Да — каза Марк. — Свързах се с него. Готов е да се срещнете и да се договорите за цените и другите условия.

— Чудесно. Ще пристигна в Белгия в четвъртък вечер или в петък сутринта. Кажи му, че в петък го каня на закуска в моята стая в хотел „Холидей Ин“, който е близо до летището.

— Знам къде е — отвърна Марк. — Добре, ще му предам и ще ти се обадя.

— Потърси ме утре между десет и единайсет — каза Шанън и затвори.

Едва тогава си надяна сакото за дългоочакваната вечеря, след която най-после щеше да се наспи.

Докато Шанън спеше, Саймън Ендийн летеше на юг към Африка. Той пристигна в Париж с първия полет в понеделник и веднага взе такси до дахомейското посолство на авеню „Виктор Юго“. Там попълни дълъг розов формуляр — молба за шестдневна виза. Тя беше готова във вторник следобед, малко преди края на работното време на консулския отдел. Успя да хване полета в полунощ до Котону през Ниами. Шанън не би се учудил особено, ако разбереше, че Ендийн заминава за Африка, защото той предполагаше, че прогоненият от страната си полковник Боби задължително играе определена роля в плановете на сър Джеймс, и се досещаше, че бившият главнокомандващ на зангарийската армия се спотайва някъде по обраслото с мангрови дървета крайбрежие и чака сгоден момент да влезе в играта. Но ако Ендийн узнаеше, че Шанън тъкмо се е завърнал от тайно посещение при един генерал в същия район, това щеше сериозно да наруши съня му на борда на самолета ДС–8. Нямаше да му помогне и приспивателното, което взе, за да не се буди по време на полета.

На другия ден в десет и петнайсет Марк Вламенк позвъни на Шанън в хотела.

— Съгласен е да се срещнете. Ще донесе и мострите — каза белгиецът. — Аз да дойда ли?

— Естествено — каза Шанън. — На рецепцията в хотела ще питаш за стаята на мистър Браун. И още нещо. Купи ли камионетката, за която говорихме?

— Да, защо?

— Този господин виждал ли я е?

Настъпи пауза, докато Вламенк се опитваше да си спомни.

— Не.

— Тогава няма да идваш с нея в Брюксел. Наеми кола и мини да вземеш човека. Разбра ли?

— Да — каза обърканият Вламенк. — Както кажеш.

Шанън, който още се излежаваше, но вече се чувстваше значително по-бодър, си поръча закуска по телефона и влезе под душа за обичайните пет минути — четири минути под гореща и шейсет секунди под леденостудена струя. Когато излезе от банята, кафето и кифличките го чакаха на масичката. Шанън взе слушалката на телефона до леглото и поръча два разговора — с Бени Ламбер в Париж и с мистър Щайн от фирмата „Ланг и Щайн“ в Люксембург.

— Уреди ли онзи документ? — попита той Ламбер.

Гласът на дребния мошеник звучеше напрегнато.

— Да. Вчера стана готов. Имах късмет, че моят човек беше на работа в понеделник и се видяхме още същата вечер. Снощи ми даде документа. Кога го искаш?

— Днес следобед — каза Шанън.

— Добре. Приготвил ли си парите?

— Спокойно, при мен са.

— Тогава ще те чакам в моя апартамент към три часа — каза Ламбер.

Шанън помисли и каза:

— Не, ще се срещнем тук.

Той съобщи на Ламбер името на хотела си. Предпочиташе да се види с него на публично място. Остана изненадан, когато французинът с готовност прие предложението му и дори в гласа му прозвучаха радостни нотки. Имаше нещо гнило в цялата тази история, но Шанън не можеше да го напипа. Не се досещаше, че току-що е предоставил на парижкия мошеник информация, която скоро ще бъде продадена на Ру.