Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Казваш, че Шанън ще отсъства през седмицата — каза сър Джеймс на Ендийн, когато помощникът му влезе в кабинета.

— Да, сър Джеймс.

— Добре. Има една работа, която рано или късно трябва да се свърши, и затова по-добре да я свършим сега. Вземи един от стандартните ни трудови договори — онези, които подписваме с представителите в Африка. Ще залепиш едно листче върху надписа „Бормак“. Оформи го като едногодишен договор с Антоан Боби. Длъжност — представител в Западна Африка, заплата — 500 лири месечно. Като го направиш, искам да ми го покажеш.

— Боби ли? — попита Ендийн. — За полковник Боби ли става дума?

— Именно. Не искам бъдещият президент на Зангаро да изчезне някъде. Другата седмица, още в понеделник, ще отидеш в Котону да разговаряш с полковника и да го убедиш, че „Бормак Трейдинг Къмпани“, чийто представител си ти, е толкова впечатлена от неговите интелектуални качества и находчивост, че би желала да го наеме като консултант за западноафриканския регион. Не се притеснявай. Той въобще няма да си направи труда да проверява каква е тази компания и дали ти си неин представител. Мисля, че добре познавам тези приятели. Единственото, което ги интересува, е солидната заплата. Той навярно е позакъсал с парите и това ще му капне като манна небесна. Ще му кажеш, че по-късно ще го уведомим какви ще бъдат задълженията му, но че единственото условие за момента е да не променя местожителството си през следващите три месеца или докато ти не го посетиш отново. Обещай му, че ще получи премия, ако остане в Дахомей. Парите ще се превеждат на местната му банкова сметка в дахомейски франкове. В никакъв случай не бива да получава твърда валута. Може да се изпари. И още нещо. Когато подготвиш договора, направи няколко фотокопия, за да заличиш следите от промяната на името на компанията. Пред него ще представиш само фотокопия. Що се отнася до датата, гледай последната цифра на годината да не си личи съвсем ясно. Просто я зацапай.

Ендийн изслуша внимателно разпорежданията и се оттегли, за да се захване с прикритото зад фалшиви мотиви наемане на полковник Антоан Боби.

Същия петък следобед, малко след четири часа, Торп изскочи от мрачния апартамент в Кенсингтън с четири договора за прехвърляне на акции, надлежно подписани от лейди Макалистър и приподписани от свидетелката мисис Бартън. В ръцете му имаше и официално писмо, подписано от старицата, с което тя разпореждаше на мистър Далглиш, адвоката й в Дънди, да предаде на мистър Торп сертификатите за акциите при представяне на настоящото писмо, удостоверение за самоличност и съответния чек.

Името на новия собственик на акциите не бе попълнено в договорите, но лейди Макалистър не забеляза този пропуск. Тя беше прекалено разстроена от мисълта, че мисис Бартън ще си събере багажа и ще я напусне. Още до края на деня името на фиктивната компания, закупена от банка „Цвингли“ от името на господата Адамс, Бол, Картър и Дейвис, щеше да бъде изписано в оставеното празно пространство. Идния понеделник след съответно посещение на Торп в Цюрих формулярът щеше да добие завършен вид с подписа на доктор Щайнхофер и печата на банката. А Торп щеше да върне от Швейцария четири чека, изтеглени от сметките на четиримата мними вложители, с които те купуват по седем и половина процента от акциите на „Бормак“.

Сър Джеймс Мансън заплати по два шилинга за всичките 300 000 акции, които в момента се котираха на борсата по един шилинг и едно пени. Общата сума възлезе на 30 000 лири. Наложи му се да заплати още 30 000 лири, отклонени от три различни сметки, изтеглени първо в брой и след един час внесени в нова сметка. Тези пари трябваше да покрият пожизнената рента, която щеше да осигури спокойните старини на една възрастна икономка-компаньонка.

По преценка на Торп всичко излезе много евтино. И което е още по-важно, операцията не можеше да се улови.

Името на Торп не фигурираше в нито един документ. Рентата бе изплатена чрез адвокат, а на адвокатите им плащат, за да си държат езика зад зъбите. Торп въобще не се съмняваше, че мисис Бартън ще бъде достатъчно благоразумна и няма да проговори. А като капак на всичко в цялата работа нямаше нищо незаконно.

Беноа Ламбер, известен сред приятелите си и в полицията като Бени, беше дребна риба в престъпния свят и наемник по-скоро на думи. Всъщност той бе гастролирал на сцената на наемниците един-единствен път. Тогава го търсела парижката полиция и това го принудило да вземе самолета за Африка. Пристигнал в Конго и постъпил в Шести отряд под командването на Денар.