Колин Форбис - Огнен кръст

— Имаме достатъчно бензин.

— Въпреки това ще заредим — настоя Нюмън.

Слязоха от колата и той влезе в малкия магазин до бензиностанцията, докато Моше пълнеше резервоара. Нюмън бе виждал много снимки от Втората световна война и сега веднага разпозна една голяма стара немска туба за бензин, оставена до рафтовете. Възрастният човек, който обслужваше колонката, го погледна, когато излезе от магазина, понесъл тубата. Нюмън се усмихна:

— Трофей от войната?

— Имам няколко. В края на войната един немски шофьор на път за Германия ги изхвърли от камиона си.

— Ще ми я напълните ли? Искам да имаме резервно гориво. Ще ви платя за тубата колкото поискате.

Човекът вече бе свършил с резервоара и я напълни догоре, а Нюмън му подаде парите. Внимателно завинти капачката и постави тубата в багажника на колата.

— Имаме ли нужда от това? — попита Моше, когато потеглиха.

— Може да останем без бензин, нищо не се знае. Карай бързо, но спазвай ограниченията. Не припарвай до Бордо. Отиваме направо в Аркашон.

Малко след разговора на Пола с Нюмън телефонът в кабинета на Навар отново иззвъня. Пола тъкмо се канеше да си тръгва, но Туийд я задържа с жест.

Навар вдигна слушалката, каза няколко думи и я подаде на Лазал. Той слуша известно време, зададе няколко въпроса и я даде на Туийд:

— За теб е.

— Говори Туийд…

— Слава богу! — гласът на Хари Бътлър. — Пристигнахме преди половин час, както поискахте. Тия от DST ми скъсаха нервите, докато ги убедя да ме свържат с вас. Трябваше да им показвам картата си, да им опиша как изглеждате. Пийт е с мен, пак според инструкциите. Сега какво да правим?

— Една пресечка на „Рю дю Сент Оноре“ води към Площада на Мадлената. На тази улица се намира швейцарски ресторант. На първия етаж е. Отидете там.

— Спомням си мястото. Срещали сме се в този ресторант. После какво?

— Ще чакате да се появи един човек и няма да се отделяте от него от момента, в който го видите. Вие ще бъдете неговата охрана. Той ще ви даде по-нататъшни инструкции.

— Ясно. Имаме ли нужда от железария?

Говореше за оръжие и резервни патрони. Туийд го увери, че ще получат. Затвори телефона и погледна към Пола, която стоеше до вратата. Имаше достатъчно време, за да хване полета до Бордо.

— След като се отбиеш на „Рю дьо Сосайе“, отиваш в швейцарския ресторант — каза й той. — Сигурен съм, че разбра къде се намира. — Туийд се обърна към Лазал: — Пак ще имаме нужда от помощта ти. Искам да дадеш на Пола два пистолета „Валтер“, калибър 7.65 мм и достатъчно патрони.

— Трябва ми и един „Броунинг“, калибър 32.

Лазал кимна с глава и излезе с Пола. Когато останаха сами с Туийд, Навар се изправи. Бавно закрачи из стаята, хванал ръце на гърба си.

— Каква е крайната цел на този доста неясен за мен план?

— Дьо Форж се опитва да дестабилизира Франция — отвърна Туийд. — Аз пък ще раздрусам Дьо Форж. Той е отговорен за убийството на един от агентите ми, това аз няма да забравя никога. Но има и друго — Европа трябва да бъде силна и стабилна, за да може да посрещне всякаква заплаха от изток…

Туийд спря да говори, когато Навар вдигна слушалката на интеркома в отговор на позвъняването му. Французинът каза на някого „Нека се качи“, затвори и погледна Туийд:

— Пристигнал е Ото Кулман. Всеки момент ще влезе при нас. Вратата се отвори и на прага се появи Кулман. Изражението му беше мрачно. Ръкува се с Навар и Туийд и се настани в едно кресло. Извади пура, разгледа я, без да я пали, и проговори:

— Дойдох, за да разбера от вас развоя на събитията. Немската преса е пълна със съобщения за бунтовете в Лион, за антиамериканските и антигерманските призиви на размирниците.

— Не се тревожи — каза Навар. — Вече работим заедно. Туийд има готов план, но не мога да ти го обясня в подробности. Разкажи ми за положението в Германия.

— Неспокойно, несигурно. След обединението изведнъж се оказахме най-силната държава в Европа. Разумните хора са разтревожени от това. Горбачов махна похлупака на Русия, но май не разбра, че направи същото и с Германия. Отвори вратите за тъмните сили. За „Сигфрид“. Плаши ме това, че „Сигфрид“ може да се окаже оръжие в ръцете на крайната десница. Моля се на Бога членовете на организацията да са терористи, дошли от чужбина. Ако са такива, рано или късно ще попаднат в мрежата ни…

Кулман продължи да говори, а Туийд се замисли за Нюмън и Пола. И двамата се бяха отправили на юг, към района на Бордо, към територията на генерал Дьо Форж. Опитваше се да предвиди бъдещето, когато телефонът отново иззвъня.