Колин Форбис - Огнен кръст

Изабел, плътно прилепена към стената до улицата, изчака тръгването на ситроена. Беше видяла Анри да излиза от колата — лампичката в купето го бе осветила за миг, когато се отвори задната врата.

Предпазливо тръгна надолу, спря, ослуша се. Тишината я плашеше. Извади малкото фенерче, което майка й настояваше да носи винаги, включи го и се спусна до края на стръмната улица. Насочи напред светлината и навлезе в мрака.

Почти се спъна в проснатото тяло и тихо извика, когато наведе фенерчето. Анри лежеше по гръб, а езикът му грозно се подаваше от отпуснатата му уста. Шията му беше цялата в синини.

С усилие коленичи до него и потърси пулса на китката му. Но вече знаеше, че е мъртъв. Онемяла от мъка и ужас, Изабел бръкна във вътрешния джоб на якето му, където си държеше портфейла и документите. Всичко беше изчезнало. Нямаше начин да знае, че след минута Калмар щеше да ги изхвърли в Гарона. Тя целуна мъртвото чело, затворила очите си, за да не вижда разкривеното лице. Изправи се и, залитайки, се отправи към мотопеда в началото на улицата. Вече отключваше веригата, когато един пиян с бутилка в ръка тръгна към нея откъм бар „Никол“. Сълзи премрежваха погледа й, докато буташе мотопеда по улицата. Пияният се ухили насреща й:

— Загубила си си приятелчето ли, гадженце? Можем да се повеселим заедно…

— Да пукнеш дано!

Запали мотора и пое към дома си. Вятърът вледеняваше мокрото й лице, докато сълзите продължаваха да текат по бузите. Спомни си какво беше казала на пияния. Само че сега мъртвият беше Анри. Анри, когото толкова обичаше.

Поне можеше да направи още едно нещо за него. Да изпълни молбата му и да се обади в Лондон. „Ако изведнъж изчезна…“. Още утре на път за работа щеше да позвъни на телефона, който й беше дал, и щеше да разкаже всичко.

— Кулман в последния момент промени мястото на срещата ни — съобщи Туийд на Моника и Пола. — Това не е в стила му. Явно е доста разтревожен и неспокоен. Ще се видим в Женева, а не в Люксембург. Утре вечер в хотел „Де Берг“.

— Кога ще тръгнете? — попита Моника с ръка върху телефона.

— Довечера. — Той се обърна към Пола: — Вчера май те поизмъчих с моите безкрайни напътствия как да отговаряш на инспектор Букенън.

— О, не. Благодарна съм ви за това. Много добре постъпихте, като му казахте по телефона, че не съм в града и не знаете къде се намирам…

Тя млъкна, когато вратата се отвори и влязоха Нюмън и Марлър. Седнаха и погледнаха към Туийд. Моника заговори по-тихо по телефона, а той побърза да предупреди Нюмън:

— Боб, ще те изненадам неприятно. Човекът, който разследва убийството на Карин Роузуотър, е нашият стар приятел главен инспектор Рой Букенън.

— Не ми е приятел. Последния път, когато се видяхме, бях за него главният заподозрян в едно убийство. И сега ли трябва да очаквам същото?

Изведнъж Нюмън се намръщи:

— Момент, Букенън е от отдел „Убийства“ на Скотланд Ярд. Местната полиция не е имала време да потърси помощ от Лондон. Тялото на Карин бе намерено едва завчера.

— Точно този въпрос му зададох, когато вчера се обади, за да ми каже, че иска да разпита Пола. Явно току-що е бил свършил работата по друг случай на убийство и все още е бил в Сафък. В управлението на полицията в Ипсуич повечето от офицерите са болни от грип. Вероятно началникът им е помолил Букенън да замести временно някой от тях.

— Какъв лош късмет…

— А сега пътува насам. Затова оставих съобщение на телефонния ти секретар да дойдеш колкото може по-рано тази сутрин. Ще трябва, да обясня на теб и Марлър доста неща, преди да се появи Букенън. Вчера порепетирахме с Пола как да отговаря на въпросите му. Накратко, не трябва да се споменава наемането на Карин от някакви загадъчни „власти“, за да разследва обстановката във Франция. Карин е просто приятелка на Пола, която също се интересува от подводни проучвания. Ще се опитам да накарам Букенън да разпита първо Пола. Вие ще се ориентирате по нейните отговори. Не си доизмисляйте нищо. Отговаряйте на въпросите му и през останалото време си мълчете.

— Чакайте — протестира Марлър, — ние съвсем не сме аматьори в тази игра.

Туийд се наведе напред през бюрото си:

— Букенън също не е, така че не забравяйте какво ви казах…

Телефонът иззвъня, Моника вдигна слушалката и се намръщи, а Туийд й кимна с глава и се отпусна в стола си.

— Качват се — каза Моника, когато затвори. — Близнаците — главен инспектор Букенън и винаги вярното му другарче сержант Уордън.