Колин Форбис - Огнен кръст

— Виж, тук може би грешиш! Звучи прекалено невероятно, за да не се е случило. Мисля, че сме попаднали на нещо голямо. Сега отиваме в Скотланд Ярд, ти ще вземеш колата си и ще се върнем до Сафък. Поотделно ще претърсим района, ще задаваме въпроси, предимно свързани с подводните проучвания. И за двама ни ще има достатъчно работа. Районът е доста голям…

— Е, добре мина — каза Нюмън, след като посетителите им си отидоха.

— Така ли мислиш? — попита Туийд. — Не успяхме да заблудим Букенън. Той ще се върне. Но успяхме да спечелим време, за да стигнем до дъното на цялата история — тук и във Франция. Къде беше вчера, Боб?

— С Марлър отидохме в Олдбърг. Полицията беше отцепила с кордон мястото на убийството и не приближихме до блатата. Интересното е, че някой финансира нови подводни проучвания на потъналия град. Някога чували ли сте за лорд Доулиш?

— Да. Милионер с оръжейни заводи в Шотландия, в Тетфорд, Белгия и в Анси във Франция — отвърна Туийд. — Първоначално натрупва състояние от сделки с недвижими имоти през осемдесетте. Твърд и безскрупулен човек. Това е.

— Мисля, че трябва да се опитвам да взема интервю от него — каза Нюмън.

— Аз бих се справила по-добре — намеси се Пола. — Чувала съм, че много си пада по жените.

— За каква ще се представиш?

— Познавам издателите на едно списание за жени. Ще отида като репортер, който трябва да напише статия за него.

— Оставете това засега — посъветва ги Туийд. — Аз ще реша кой да отиде, след като се върна от Женева — Пола, ти ще дойдеш с мен. Нека всичко върви по реда си. Първо искам да разбера какво е разтревожило немците.

Телефонът иззвъня. Моника вдигна слушалката: — Застрахователно дружество „Дженеръл и Камбрия“ — остана известно време заслушана, после покри с длан микрофона и се обърна към Пола: — Можеш ли да поемеш разговора? Някакво момиче е… Говори на френски.

Пола пое слушалката, седна на ръба на бюрото и започна на френски:

— „Дженеръл и Камбрия“. С кого разговарям?

— Казвам се Изабел Томас — момичето се закашля, сякаш се бе задавило. Извинете ме, разстроена съм. Познавате ли Анри Бейл?

Пола сложи ръката си върху микрофона и попита Туийд:

— Анри Бейл?

— Човекът, когото изпратих в Южна Франция. Френсис Кари.

— Съжалявам — продължи Пола, — линията не е в ред. Анри Бейл ли казахте? Да, познавам го, разбира се. Работя с него. Директор съм на…

— Анри е мъртъв… — Изабел отново се закашля. — Беше ужасно. Убиха го…

— Изабел, откъде се обаждаш? — бързо попита Пола.

— От пощата.

— Това е добре. Извинявай, че те прекъснах. Слушам те — продължи тя делово. — Новината наистина е ужасна. Трябва да знам всичко, което можеш да ми кажеш.

Пола остана заслушана на телефона, докато Изабел, поуспокоена от сдържаната й реакция, й разказваше какво се бе случило, като започна от идването на мъжете от тайните служби в бар „Маями“. Пола записваше всичко на едно тефтерче, което Моника й бе подала. В стаята бе станало съвсем тихо. Всички мълчаха, усетили напрежението в разговора, когато Пола подкани момичето да продължи. След малко тя започна да проверява с въпроси разказа на французойката.

— Спомена тайните служби. Това е вашата Дирекция за надзор на териториите, нали?

— Да, те бяха. Бях се скрила в тълпата съвсем близо до Анри и успях да чуя какво му казаха. Не мога да разбера защо… С Анри бяхме много близки…

— Разбирам. Сигурно си много разстроена. — Пола й зададе най-важния за момента въпрос: — Обади ли се на местната полиция?

— Не. Трябваше ли?

— В никакъв случай. На никого не казвай.

— Дори на майка си не съм казала. Толкова съм объркана.

— Напълно те разбирам. Мисля, че знам причината за случилото се — излъга Пола. — Каквото и да става, не казвай на никого — повтори тя. — Ще се опитаме да изпратим наш човек да се срещне с теб. Той ще се представи като… Ален Драйфус — това бе първото име, за което се сети. — Малко търпение, Изабел. Съвсем скоро ще се свържем с теб. Ще ми дадеш ли адреса и телефона си?

Пола внимателно записа всичко и помоли момичето да го повтори.

— Изабел, работиш ли някъде? Добре, не напускай. Продължи да живееш така, както е било досега — доколкото можеш, разбира се. Дръж се. И никаква полиция. Какво е работил Анри в застрахователната компания? Проверяваше един подозрителен смъртен случай, при който трябва да се изплати застраховка.

— Време е да тръгвам за работа — каза глухо Изабел. — Поне успях да направя това, за което Анри ме бе помолил.