Колин Форбис - Огнен кръст

— Трябва да ги посрещнем. Направи кафе, ако обичаш.

Туийд стана зад бюрото си, Моника отвори вратата и двамата мъже влязоха. Букенън беше слаб и строен, между четиридесет и петдесетгодишен, с измамно спокойно и приятелско поведение, което неведнъж беше подвеждало разпитваните от него хора. Уордън, четири-пет сантиметра по-нисък, имаше безизразно лице и рядко показваше какво мисли. Носеше бележник. Туийд ги посрещна приятелски и ги настани в два предварително подредени стола така, че да могат да виждат само него и Пола.

— Чакахме ви, главен инспектор Букенън. Пола е готова да отговаря на въпросите ви.

— Наистина ли? — попита иронично Букенън и огледа стаята.

— Искате да кажете, че ще ми оказвате съдействие без непрекъснато да ми напомняте какво означава „държавна тайна“? Застрахователното дружество „Дженеръл и Камбрия“ често го е правило преди.

Туийд се усмихна при споменаването на името, което тайната служба използваше, за да прикрива дейността си. Това беше и името върху медната табелка, поставена на входната врата.

— Моника ще донесе кафе — продължи с приятелски тон Туийд.

— Денят ще е тежък.

— Сигурно и вие сте имали тежък ден, мис Грей, когато сте отишли да се гмуркате в Дънуич. Поне така ми каза мистър Хари Бътлър в управлението на полицията в Ипсуич преди два дни.

— Мис Грей? — тя го дари с най-чаровната си усмивка. — Спомням си, че когато се видяхме за последен път, за вас бях Пола.

— Това е официален разпит и аз разследвам хладнокръвно убийство. Как според вас е била убита приятелката ви?

„Иска да намери слабото й място. Ще се опита да я извади от равновесие, като й задава съвсем директни въпроси“ — помисли си Туийд.

— Изглеждаше удушена — тихо отвърна Пола.

— От експерт. Бих казал, от професионалист.

— Защо мислите така? — рязко се намеси Туийд.

— Заради резултатите от аутопсията, направена от доктор Кърси. Сигурно сте чували за него — един от най-добрите патолози. — Букенън подрънкваше шепа монети в джоба си.

— На какво базира той предположението си? — настояваше Туийд.

Букенън се обърна към него и проницателните му сиви очи го погледнаха внимателно и малко учудено. Той много добре знаеше, че Туийд се бе намесил само за да поеме част от натиска върху Пола.

— На начина, по който удушвачът е притискал с палците си гърлото й — смъртта е била бърза и сигурна. Кърси подозира, че някои от белезите по шията са направени, след като момичето е било вече мъртво — вероятно опит да се прикрие сръчността на убиеца. Сега, ако нямате нищо против, бих искал да продължа с въпросите си към мис Грей. В крайна сметка тя е била на местопрестъплението, а не вие.

— Не съм била на местопрестъплението — отвърна му Пола. — Треперех от студ и страх на върха на едно дърво, когато се е случило всичко.

— Но сте видяла убийството?

— Не. Искате ли да ви разкажа защо отидохме там с Карин?

— Искате да дадете показания?

Букенън погледна Уордън, седнал с бележника в скута си, а после и Туийд, като очакваше той да се противопостави. Туийд само кимна и продължи да върти в ръцете си една химикалка.

Пола започна разказа си сбито и без излишни думи. Докато говореше, Букенън нито за миг не отдели очите си от нейните, но тя издържа погледа му. Инспекторът кръстоса краката си и постави на коляното си чашката и чинийката, които Моника му бе подала. Скоро Пола завърши:

— … Как бих искала да останем в Лондон на покупки. Трябваше да настоявам повече.

— Не знаех, че се интересувате от подводни проучвания — каза Букенън.

— Не всичко знаете за мен, нали? Това бяха показанията ми.

— А тези загадъчни маскирани мъже с пушките… — в гласа му имаше сарказъм и той изчака, като се надяваше Пола да се хване на въдицата. Тя не отговори нищо и Букенън продължи: — Кои може да са били? Защо ще искат да ви убият? Когато ви преследваха по обратния път към Олдбърг, защо веднага не се насочихте към брега?

Уордън се усмихна. Тази тактика беше типична за Букенън. Без предупреждение построяваше стена от въпроси и с нея притискаше разпитвания. Много свидетели не бяха издържали натиска.

— Дадох ви показанията си — повтори Пола. — Не ви отговорих само на един от трите въпроса. Но ще ви угодя. Няма да се сърдите, ако се повтарям, нали?

— Ни най-малко.

— Нямам представа кои могат да бъдат убийците. Не зная защо ни преследваха. Що се отнася до третия ви въпрос, ако познавахте тази част на крайбрежието, щяхте да знаете, че местността на юг от Дънуич е едно от най-пустите места на света. Трябваше да стигнем до паркираната кола, за да избягаме.