Винс Флин - Самотният играч

Анна Райли отключи външната врата на малката си къща. Денят преваляше. Доволна беше, че е излязла от града след поредната еднообразна седмица ходене след президента. Когато започна работа като кореспондент на Ен Би Си от Белия дом, тя не си представяше с колко много тичане е свързан този пост. Влезе в антрето и сложи черната си чанта на тоалетката вдясно. Прибра палтото си в дрешника. Забеляза едно от палтата на Мич, окачено на парапета, и също го прибра.

Райли се усмихна на себе си, докато се качваше по стълбите. Мич Рап беше живял сам твърде дълго. В спалнята тя пусна пътната си чанта на пода и разкопча синята си блуза. Отиде до френските прозорци, които гледаха към залива Чезапийк, и въздъхна. Никога нямаше да й омръзне тази гледка. Обожаваше къщата — тя говореше много за мъжа, в когото беше влюбена. Мъжът, с който искаше да прекара остатъка от живота си. Съблече се и свали сутиена с надеждата, че няма да й се наложи да го слага чак до понеделник сутринта. Загледа се в залива, наслаждавайки се на последните лъчи, отразени във водата. После се погледна в огледалото на гардероба. На трийсет тялото й беше дори по-красиво, отколкото, когато беше играла волейбол в Мичиганския университет. Знаеше, че до голяма степен това се дължи на диетата, изключваща мазнините, и на упражненията, които правеше три-четири пъти седмично. Но най-голяма роля имаха гените на майка й. Имаше и още нещо, което беше добавило допълнителен тонус през летните месеци. Райли сви дясната си ръка и се усмихна пред вида на бицепса. После прокара длан по твърдото като камък бедро. Като част от новото й решение да се наслаждава повече на живота през юни си беше купила водни ски. Родом от Чикаго, тя прекарваше летата си на езерото Лейк Пойгън в Уискънсин и караше водни ски от шестгодишна. Мич и Анна бяха изживели три вълшебни месеца, браздейки гладката водна повърхност на залива рано сутрин и късно вечер. Тя не познаваше друг вид физически упражнения, които до такава степен да изтощят тялото и в същото време да пробудят съзнанието.

Анна сложи ръце на кръста си и се опита да издуе корема си, доколкото позволяваше фината й конструкция. Усмихна се, когато си представи как ще изглежда бременна. Любимият й човек щеше да се върне скоро и Анна му се обаждаше всеки ден, за да го чуе. Мич многократно й беше шепнал в ухото, че иска да имат дете, а тя винаги беше отвръщала, че първо трябва да се оженят и тогава да мислят за бебе.

Райли навлече изтъркани дънки, кафяви кожени обувки и една от износените ватирани блузи на Мич. Завърза кестенявата си коса на конска опашка и слезе долу. Мич беше преустроил първия етаж. На мястото на хола имаше широко пространство, простиращо се от кухнята през трапезарията до дневната. Райли отиде в кухнята, извади бира от хладилника и се сети, че е забравила книгата си горе. Изтича, взе книгата, върна се и излезе на терасата. Постоя за миг до парапета, загледана във водата, и отпи от студената бира.

Удобно се настани във фотьойла, кръстоса крака и отвори книгата. Един неин колега я убеди да се запише в читателски клуб, когато се премести във Вашингтон. Тогава си мислеше, че идеята не е лоша. Търсеше начини да възвърне поне част от нормалния си живот след трагичните събития в Белия дом, станали през първите й дни на новата длъжност. Сега, след пет задания от клуба, мислеше, че не би издържала още една книга за жена-инвалид, чийто живот е нещастен, защото баща й не й е обръщал достатъчно внимание. Първия месец беше много интересно, втория — сравнително добре, третия — поносимо, четвъртият — почти поносимо, и петият щеше да й е последният. Групата се срещаше в понеделник вечер и Райли нямаше достатъчно време да прочете работното копие. След голяма глътка бира тя отвори книгата.

Пет минути по-късно тя привърши първа глава и затвори книгата. Авторката просто беше описала по-образно как е гледала, докато баща й е пребивал почти до смърт майка й, когато тя е била само на шест години. Не и още една, каза си Райли. Стана от стола и реши, че ще пропусне срещата в понеделник вечер. Отново отиде в хола с бирата в ръка и сложи книгата на рафта. Плъзна поглед по редицата компактдискове и избра албум на Дейв Матюс. Реши да вземе друга книга. Мич четеше по една на седмица и беше събрал доста голяма колекция от художествена и нехудожествена литература. Само след няколко минути откри каквото търсеше. Най-новият роман на Нелсън де Мил беше сложен до предишните му творби. Пак изтича до хладилника за още една бира и се върна на верандата. Някой от героите-умници на Де Мил идеално би паснал на настроението й.