Винс Флин - Власт

Рап провлече единия си крак. Вървеше прегърбен и не спираше да си мърмори под носа. Очите му обаче трескаво оглеждаха улицата.

Когато приближи до часовия, арабинът се поизправи, цевта на автомата му се насочи към звука, но когато разпозна в приближаващия стария клошар, оръжието отново легна в скута му.

Рап продължаваше да върви приведен. Когато беше на около пет метра от часовия, се ухили и забърбори нещо, като светкавично преценяваше тежестта на мъжа и позата му. Забеляза, че е опънал крака пред себе си и се е отпуснал назад в стола. Нямаше да реагира достатъчно бързо.

Щом се изравни с часовия, Рап се приведе към него, сякаш искаше да попита нещо, и посочи надолу по улицата. Арабинът отклони поглед. Ръката на Рап се стрелна под робата.

Острието на ножа се заби във врата на часовия, под челюстта. Той потрепери и се отпусна безжизнен, когато бе прекъснат гръбначният му мозък. Рап подпря мъртвия на стената и извади ножа от гърлото му. Избърса оръжието в кафявата униформа на арабина и покри раната на врата с тюрбана му.

Промъкна се в къщата и се озова в тесен коридор, откъдето към втория етаж водеше паянтово стълбище. Огледа го бързо за капани, прибра ножа и от кожения калъф под мишницата си извади деветмилиметров „Берета“. След секунди Харис и Ривърс се присъединиха към него.

Рап се изправи и им даде знак да го следват. За изненада на тюлените се закашля остро и тръгна по стълбите към втория етаж. Двамата мъже го последваха, стиснали пистолети.

На площадката на втория етаж Рап спря, за да се увери, че Харис и Ривърс са зад него. Сетне изрита рязко вратата и нахлу в стаята, насочил пистолет.

Двамата мъже, наведени на масата, се обърнаха и примижаха сънено срещу него. Рап стреля два пъти бързо. Куршумите направиха малки червени дупки в челата на мъжете. Докато телата им се свличаха, Рап се претърколи на пода и се озова на коляно пред завесата, отделяща съседното помещение.

Самотен лъч светлина преминаваше от кухнята диагонално през спалнята. В лъча Рап забеляза нечия ръка, вдигна оръжието си и стреля.

Фара Харут се опитваше да стигне пистолета си, но безшумен куршум прониза дясната му китка. Възрастният мъж изстена и сграбчи ранената си ръка. Викът застина в гърлото му.

Мич Рап стовари приклада на беретата си в слепоочието на мъжа. Той падна на земята в безсъзнание.

Отзад Харис тихо каза: „Чисто е!“, секунда по-късно докладва и Ривърс. Рап извади спринцовка изпод робата си, свали пластмасовата капачка от иглата и я заби във врата на Харут. Това щеше да го държи в безсъзнание още два часа.

Рап внимателно върна пластмасовата капачка на мястото й и прибра спринцовката. Започна да претърсва стаята за някакви документи, които можеше да им бъдат от полза. На нощното шкафче намери пистолет. Пусна предпазителя, извади пълнителя и го захвърли в ъгъла.

В това време Харис стоеше с пистолет в ръка на прозореца на спалнята.

— Докладвайте за обстановката — прошепна в микрофона. Обърна се към Рап: — Добре свършена работа, Мич. Радвам се, че имахме възможност да те наблюдаваме.

— Още не сме приключили, Дан.

Докато слушаше докладите на хората си, лейтенант Харис не отместваше очи от улицата.

— Добре. Джордан и Тони, веднага си докарайте задниците тук — изръмжа в радиостанцията. — Новобранец, докладвай за всяко движение. Тръгваме към покрива. — После се върна в кухнята и посочи дървената стълба в единия ъгъл. — Ривърс, качи се на покрива и го провери… и не забравяй за капака на тавана!

Ривърс се покатери по малката стълба и заоглежда ъглите на капака, който водеше към плоския покрив. След като се увери, че няма скрити капани, той излезе на покрива.

Другите двама от екипа се качваха по задното стълбище.

— Заложете капани и на двете врати — посрещна ги Харис и тръгна обратно към спалнята. — Браво Шест, тук Уиски Пет. Готови сме за напускане на мястото. Къде се намирате? Край.

— На седемдесет и две секунди сме от определения пункт. Край — дойде отговорът от хеликоптера.

Харис погледна часовника си. Щяха да подранят с петнайсет секунди от първоначално уговореното време.

— Новобранец, какво е положението вън? — попита Дан. Навън Уикър галеше с пръст спусъка на снайпера си, като внимателно оглеждаше нощната улица.

— Всичко е спокойно — отговори той.

В спалнята Рап слагаше белезници на Харут и го приготвяше за път. Когато Харис застана на прага, Мич вече привършваше.

— Мич, да вървим. Хеликоптерите идват.