Винс Флин - Власт

Вратите на асансьора се отвориха и от него излезе президентът Хейс, облечен в тъмен костюм. Той забеляза познатото лице пред себе си.

— Добро утро, Елън — поздрави я ведро.

— Добро утро, сър. — Мортън тръгна пред Хейс по коридора. Нейна задача беше да охранява президента по пътя му от личните помещения до Западното крило. Влязоха в Палмовата стая и Мортън отново вдигна ръкав: — Контролна зала, обажда се Мортън. Уди се приближава към колонадата. — Докато отваряше двойната стъклена врата, Мортън кимна на агента навън и пусна президента да мине пред нея. Излязоха на каменната алея.

Президентът спря и пое дълбоко утринния въздух. Топлите лъчи на пролетното слънце докоснаха лицето му. Той затвори очи и се усмихна. Отново си пое въздух и отвори очи. Елън Мортън беше застанала зад него със скръстени ръце и чакаше.

— Прекрасна сутрин, нали? — каза президентът, без да се обръща.

— Наистина е чудесна — отговори тя.

— Иска ми се сега да съм на игрището за голф. — Хейс поклати глава. — Само че не е възможно — добави. Пое по алеята. Мортън го следваше мълчаливо. Когато стигнаха до Западното крило, агентът, който стоеше пред Овалния кабинет, постави ключа във вратата.

Двама цивилни агенти от Тайните служби смениха двама от униформените и заеха местата си на пост пред личната гостна на президента.

Когато Хейс влезе вътре, първо свали сакото си и го подаде на нисък филипинец, облечен в черни панталони и бяла престилка.

— Добро утро, Карл.

— Добро утро, господин президент — отвърна стюардът и пое сакото.

В центъра на стаята имаше кръгла дъбова маса за четирима. Хейс седна на стола, разположен най-близо до Овалния кабинет. Пред него на масата бяха поставени „Вашингтон Поуст“, „Вашингтон Таймс“, „Ню Йорк Таймс“ и „САЩ днес“. Президентът започна да преглежда заглавията.

Стюардът се приближи и постави чаша кафе до вестниците.

— Какво ще желаете за закуска, господин президент?

Без да вдига поглед, президентът посегна към чашата.

— Като за начало би ли ми донесъл половин грейпфрут?

Стюардът кимна и излезе. Но още преди да донесе грейпфрута, на входната врата се почука. Стюардът отвори. На прага стояха Бил Шварц, съветник на президента по националната сигурност, и доктор Айрини Кенеди от ЦРУ.

— Добро утро, Карл — рече съветникът.

— Добро утро, господин Шварц. Какво бихте искали за пиене тази сутрин?

— Както обикновено.

— А дамата?

— Чаша кафе, ако обичаш.

Шварц прекоси стаята и седна срещу президента. Кенеди постави куфарчето си на пода и се настани отдясно на Хейс.

— Как мина пътуването? — обърна се президентът към Шварц. Съветникът беше участвал в тридневна среща за разширяването на НАТО в Брюксел.

Шварц свали очилата си със сребърни рамки и започна да ги бърше с вратовръзката си.

— Беше дълго, отегчително и дори болезнено.

— На всички конференции на НАТО е така. — Президентът отпи от кафето си. — Единствено на конференциите на ООН е по-зле.

— Вярно е — кимна Шварц.

Стюардът сипа кафе на Кенеди, постави чинийка с половин грейпфрут пред президента, а другата половина сложи пред Шварц.

— Изяжте това — каза филипинецът. — А после ще ви донеса и палачинки, за да качите някой друг килограм. — И намигна на президента. После долепи длани и се поклони: — Дамата би ли желала да хапне нещо?

— Не, благодаря. — Кенеди обхвана с длани топлата чаша.

Стюардът се обърна към президента:

— Ако ви трябва нещо, позвънете ми.

— Благодаря ти, Карл — каза Хейс и се обърна към Кенеди: — Получих съобщението ти снощи. Радвам се, че всичко е минало добре.

— Да. Дотук. — Тя отпи глътка кафе.

— Бил, какво знаеш за операцията?

— Айрини ме запозна в подробности още снощи, когато пристигнах — отвърна съветникът по сигурността, докато посипваше със захар грейпфрута си.

— В колко часа беше това?

— Малко след полунощ.

— Открихме ли вече нещо по-значимо? — продължи Хейс.

— Нашият човек и Харут са напуснали Саудитска Арабия в два през нощта. Би трябвало вече да са във военната ни база „Рамщайн“ в Германия… — Кенеди погледна часовника си. — Трябва да са пристигнали преди около трийсет минути. Там на борда на самолета ще се качи екип специалисти, които ще започнат да разпитват Харут още докато летят към базата „Андрюс“.

Президентът искаше да я попита какво разбира под „специалисти“, но реши, че е по-добре да не знае.

— Кога да очакваме някакви отговори?