Омразата я беше довела в ЦРУ. Не й отне много време, за да докаже като професионалист.
Работата й с група „Орион“, най-секретното поделение в ЦРУ, оставаше дълбока тайна. Само шепа хора знаеха за съществуването на тази група. Така и трябваше да бъде. Групата беше основана от директор Стансфийлд в отговор на брутален терористичен акт — свалянето на полет 103 на Пан Ам над Локърби, Шотландия, през декември 1988-а. Тогава Айрини Кенеди получи картбланш да създаде секретно подразделение с една-единствена цел — откриване и елиминиране на терористи. Директор Стансфийлд беше казал: „Тук, във Вашингтон, е взето решение, че е крайно време да отговорим на огъня с огън.“ Кой бе взел това решение, Кенеди никога не бе питала. И не я интересуваше. Единственото, което знаеше, беше, че е съгласна с избраната стратегия и че ще направи всичко възможно, за да я осъществи. Но рискът беше голям. Ако на Хълма узнаеха за група „Орион“, най-напред щеше да хвръкне нейната глава.
Кенеди беше отишла в университета в Сиракюз, за да открие Мич Рап. Трийсет и пет студенти бяха загинали при самолетната катастрофа, сред тях — и приятелката на Мич. Кенеди му беше предложила възможност за отмъщение. Той прие. Десетилетие по-късно те го бяха превърнали в един от най-способните убийци.
Президентът Хейс реши, че е чул достатъчно. Знаеше, че ако не направи нищо, това ще струва живота на невинни граждани.
— Генерал Кембъл, какво смятате, че трябва да предприемем? — попита.
— Не мисля, че има възможност да останем бездейни, господин президент — отвърна веднага Кембъл.
— Доктор Кенеди, предполагам, и вие сте на мнение, че трябва да действаме? — продължи Хейс.
— Да, господин президент.
— Томас?
Стансфийлд остана безмълвен за секунда, после кимна. Накрая президентът се обърна към генерал Флъд:
— Джак, какво мислиш?
Генералът вдигна огромните си ръце и ги опря на масата.
— Мисля, че трябва да го хванем.
Хейс се загледа в картата на Иран на екрана. Рискът беше огромен.
— Имате моето позволение — рече той след кратко мълчание.
Стансфийлд плъзна два листа по масата. Единият беше за архивите на президента, а другият — за архивите на Стансфийлд. Хейс извади химикалка от джоба на сакото си и подписа и двата документа. Те удостоверяваха разрешението му да бъде извършена „секретна операция съгласно законите“. От години този документ бе извор на спорове и конфликти в Белия дом.
— Кога смятате да уведомите висшите комитети? — попита президентът.
По закон председателите и членовете на Сенатската и Правителствената комисия по разузнаването трябваше да бъдат осведомени за мисията преди началото й. Стансфийлд постави подписаното копие на документа в папка.
— За щастие — заговори той — споменатите от вас господа са заети тази вечер. Ще уведомя сътрудниците им, че искам да разговарям с тях след един час. Ако всичко мине по мед и масло, те няма да пристигнат в Ленгли, преди нашите хора да са си свършили работата.
— Добре. — Президентът се изправи. — Със съпругата ми ще бъдем в Кенеди Сентър. Откъде ще наблюдавате хода на мисията?
— От Ленгли.
— Дръжте ме в течение и… успех. — С тези думи президентът напусна залата.
Ормузки проток, Персийски залив
Вятърът виеше. Облаците се носеха на север. Луната се показа за миг, после пак се скри. Заваля като из ведро. В подобна нощ не се излиза в открито море.
В основата на една двуметрова вълна се появи малка мачта. Като достигна три метра над повърхността на водата, мачтата заоглежда нощното небе. Боядисаният в тигрови ивици предмет беше антена, която засичаше радарните излъчвания. След секунда към тънката антена се присъедини още една. Втората оглеждаше хоризонта, като описваше пълен кръг. След това и двете мачти изчезнаха толкова бързо, колкото се бяха появили.
Под бурната морска повърхност скъпо оборудвано съоръжение се приближаваше към иранския бряг. Местонахождението на подводницата беше известно само на екипажа й, а току-що тя се беше разделила и със смъртоносния си товар. Когато Подводница 688 пое курс към международни води, на повърхността на водата се показаха две глави, а малко по-късно ги последваха още три. Вълните се издигаха мощно около тях. Главите се събраха в кръг. Един от мъжете се опитваше да обърне голям черен чувал. Когато успя, издърпа висящата от него връв и малката самонадуваща се лодка започна да се пълни с въздух. Минута по-късно двама от мъжете прикачваха малък двигател към задната й част, а трети прикрепяше резервоара. Бурното море подхвърляше лодката като перце.
Читать дальше