Винс Флин: Власт

Тази нощ Рап отново беше по следите му. Като наближи къщата, която беше открил преди няколко дни, заоглежда покрива и прозорците за часови, пропуснати при предишното му посещение. Мирисът на солен въздух, смесващ се с вонята от откритите помийни ями, изостряше сетивата му. Беше на вражеска територия и отиваше право в леговището на лъва. Улиците, които кръстосваше, принадлежаха на Хизбула. Тази къща бе убежище на терористите. Още в началото на кариерата си Рап беше научил, че врагът е най-уязвим у дома. Тази нощ той щеше да ги посети без покана.

Нагласи тюрбана си така, че не се виждаше нищо друго освен очите му. Зави зад ъгъла и продължи да куцука по улицата. Две къщи по-надолу край входа на сградата седеше мъж с автомат „Калашников“ в скута.

Рап продължаваше да мърмори на фарси. Искаше да привлече вниманието на часовия. Пазачът чу шума от стъпките му и насочи оръжието си към него. Като видя прегърбената фигура, си отдъхна и отпусна автомата в скута си. Безобидният луд скитник!

Когато се приближи до часовия, Рап отдръпна тюрбана от устата си и се ухили. Усмивката му показа изцапани с боя зъби. Едрият мъж му кимна и отново се облегна назад, като подпря глава на стената. Рап продължи по улицата. Взираше се в сенките зад прозорците, вслушваше се в шумовете зад вратите… После зави по тясна улица. На трийсетина метра по-надолу се скри в малка алея. Наподобяващият тунел пасаж беше широк метър и половина и в него цареше пълен мрак. Рап се притаи във втората ниша отляво и затвори очи. Остави чантата с празни бутилки на земята, стисна клепачи и се заслуша напрегнато.

Оперативна зала

Генерал Кембъл завърши представянето на предстоящата операция и застана до Кенеди. През последните двайсет и четири часа те бяха работили непрестанно, за да подготвят всичко. Чакаха решението на президента. Хейс се обърна към директор Стансфийлд:

— Кой е човекът, дал информацията?

Стансфийлд остави папката с плана за мисията.

— Един от най-добрите ни сътрудници. Перфектно владее три чужди езика, разбира и няколко диалекта.

— Американец ли е?

— Да.

Президентът кимна и пристъпи към най-важния въпрос:

— Вместо да рискуваме да се провалим в опита да хванем Харут… — Той замълча, търсеше най-деликатния начин да изрази мисълта си. — Защо не накараме вашия човек да… — Обърна се към Кенеди: — Как се казва той?

— Кодовото му име е Железния.

— Защо не накараме Железния да… отстрани Харут? — Президентът Хейс огледа присъстващите. Даваше си сметка, че това, което току-що беше предложил, е противозаконно.

— Разгледахме и тази възможност, господин президент, но има и още един въпрос, който трябва да обсъдим. — Кенеди хвърли поглед към шефа си.

Стансфийлд седеше, подпрял брадичка.

— Току-що получихме информация — вдигна лице той, — непосредствено свързана с тази операция. Вчера с мен се свърза един от нашите контраразузнавачи от чужбина. Той ме информира, че Хамас подготвят терористична операция срещу Вашингтон. Къде и кога, все още не е ясно, но имаме източник, който може да я потвърди.

Хейс изруга едва чуто.

— Кой е източникът? — попита рязко.

— Преди няколко седмици нашите израелски приятели ми съобщиха за това за първи път, а тази сутрин същото потвърдиха и от британското разузнаване.

— Трябват ми подробности, директор Стансфийлд!

— По време на една от своите акции преди месец в Западния бряг израелците заловили един от командирите на Хамас. Докато го разпитвали, той на няколко пъти споменал за предстояща терористична акция тук, във Вашингтон. Израелците не успели да измъкнат повече, освен, че човекът, стоящ зад операцията, е Рафик Азис.

Президентът си спомни ужасяващите кадри с изгорелия автобус.

— Информацията — продължи Стансфийлд — от докладите на Националната служба за сигурност е, че Саддам е предложил да финансира всички терористични опити, насочени срещу Вашингтон.

Президентът се изправи рязко.

— Прекрасно, няма що! — викна. Но знаеше, че трябва да се овладее. От решението му зависеше много.

Айрини Кенеди слушаше напрегнато. Не можеше да не се притеснява за Мич Рап. Тя го бе взела в Управлението, свързваше ги това, че и двамата бяха минали през ада.

Кенеди беше прекарала повече от половината си живот в Близкия изток, докато местеха баща й от едно посолство в друго. Като дете на човек от щатската администрация тя не намираше нищо необичайно в това, както и повечето от приятелите й, които бяха преживели същото. Всъщност тя харесваше Близкия изток. До момента, когато кола-бомба се взриви край американското посолство в Бейрут и уби баща й. През април 1983-та животът й се бе променил из основи.