Винс Флин - Власт

Азис остана прав. Няколко пъти преглътна, за да навлажни изсъхналото си гърло. Не сваляше очи от президента. Пайпър посочи един от диваните край камината.

— Да седнем там — прошепна той. — Ще ни обърне внимание след минутка.

Азис го последва. Мислите му препускаха бясно. Вратата, през която бяха влезли, все още беше отворена, пред нея стоеше агент, пред другите — също. Около бюрото на президента имаше и алармени бутони. Не можеше да нападне с нож — Хейс беше извън обсега му. „Мисли бързо!“ Обля го студена пот.

Пайпър седна на дивана и потупа мястото до себе си. Азис кимна. Сега трябваше или да седне, или да действа. Хвърли поглед към президента — Хейс се бе обърнал към прозореца, с гръб към тях. Азис реши да действа.

Докосна ножа в колана си. Погледна часовника си — чрез малко копченце щеше да изпрати сигнал към екипа си. Щеше да влезе в историята! Пайпър му казваше нещо, но Азис не чуваше.

Сърцето му биеше лудо, слепоочията му пулсираха. Пот се стичаше по лицето му, ръцете му бяха изтръпнали. Избърса длани в панталоните си. Постави показалеца си върху бутона. В същия момент в кабинета влезе млада жена, облечена в жълта блуза, и тръгна към бюрото на президента. Носеше купчина папки.

Азис си пое дъх.

— Седнете, принц Калиб — чу като насън. Избърса потта от лицето си и се отпусна до Пайпър.

— Добре ли сте? Изглеждате малко напрегнат.

— Тук е доста горещо, но не може да се сравни с моята страна — усмихна се насила Азис.

— Добра гледна точка!

Трябваше да се владее. Припомни си колко път е изминал, за да стигне дотук, и колко близо се намираше до целта. Трябваше само да изчака президентът да се доближи до него. Трябваше да бъде търпелив. Беше чакал този миг толкова дълго! Нямаше да се провали.

Агент Уорч влезе в преддверието към Овалния кабинет, където седеше секретарката на президента.

— Сали, трябва да видя Хейс.

Сали Бърк довърши изречението, което пишеше, вдигна поглед от листа и се усмихна:

— Добро утро, Джак. — Джак Уорч очевидно бързаше. Въпреки това и той трябваше да си вземе номерче, както правеха всички, които искаха среща с президента. — При него има хора. Ще се забавят двайсет минути, най-много половин час.

Уорч поклати глава.

— Не разполагам с толкова време. Трябва да се видя с него веднага.

— Не знам какво искаш да направя, Джак. В момента приема чуждестранен емисар. Не можем да нахълтаме…

— Кого приема? Такава среща нямаше в програмата му!

Бърк се изправи, учудена от тона му.

— Промяна на програмата в последния момент.

— И с кого е срещата?

— С Ръс Пайпър и… — Бърк погледна един лист на бюрото си — принц Калиб.

Уорч сбърчи вежди.

— Не си спомням да съм виждал името на принц Калиб в списъка с проверените посетители в Белия дом. — Тайните служби проверяваха миналото на посетителите за криминални прояви или за психически отклонения, които можеха да се превърнат в заплаха за президента.

— Не знам какво да кажа. Отговорникът по програмата го е добавил в последния момент.

— По дяволите! — извика Уорч. — Колко пъти трябва да ви повтарям, че никой не може да влиза при него, докато не сме го проверили! — Трескаво премисли възможностите. Ако нахълташе по време на среща с чуждестранен емисар и всичко се окажеше фалшива тревога, Хейс щеше да му разкатае фамилията! — Откъде идва принц Калиб?

— От Оман, мисля… — Бърк прегледа програмата. — Да, от Оман.

— Идвал ли е и друг път в Белия дом?

— Не или поне аз не знам.

Уорч закрачи нервно пред бюрото на Бърк.

„Нападение“, беше казала Айрини. Тръгна към вратата, където на пост стоеше агент Елън Мортън, и вдигна ръкав към устата си.

Това щеше да е най-доброто — или най-лошото — решение в кариерата му.

— Говори Уорч. До всички от президентската охрана. Затегнете охраната около Овалния кабинет.

— Благодаря ти, че се обади, Хари. Благодаря ти за помощта. — Президентът затвори телефона и се изправи. Взе сакото си от облегалката на креслото и го облече. Закопча горното копче, обърна се и се усмихна: — Принц Калиб, за мен е чест да ви срещна.

Рафик Азис се изправи. Скръсти ръце и заопипва часовника си, като не сваляше поглед от президента. Беше премислял този момент хиляди пъти. Точно така си беше представял, че ще се развият нещата. Всички американци се здрависваха. Това щеше да е най-добрата възможност! Усмивка изкриви лицето му, показалецът му намери бутончето и го натисна два пъти.

Министерство на финансите