Винс Флин - Власт

Привлекателен мъж на около четирийсетгодишна възраст, който Райли разпозна от телевизионния екран, се изправи, за да я поздрави.

— Вие сигурно сте Анна Райли. — Мъжът протегна ръка за поздрав. — Аз съм Стоун Алигзандър, кореспондент на Ей Би Си за Белия дом. Чакахме ви.

Райли пое ръката му. Огледа се отчаяно. Алигзандър прочете изражението на лицето й.

— Не е това, което очаквахте, нали?

— Е, не съм очаквала, че ще вляза в Тадж Махал, но това вече е прекалено!

— Не се притеснявайте. Радвайте се на привилегиите. — Алигзандър се засмя.

— И какви са тези привилегии, ако не е тайна? — попита Райли.

— Да работите с мен — засмя се отново той и показа снежнобелите си зъби.

— Нима?

— Определено. — Алигзандър постави ръката си на рамото й и я поведе по коридора. — Тъкмо отивах да си сипя кафе. Елате, ще ви разведа наоколо и ще ви представя на всички. Откога сте в града?

— Пристигнах вчера.

— Значи не сте го разгледали?

— Дори не съм си разопаковала багажа!

Алигзандър постави ръката си на кръста й. Тя не възрази. Влязоха в кафенето, където двайсетина души седяха около масите, пиеха кафе, закусваха или преглеждаха сутрешните вестници.

— Омъжена ли сте? — попита Алигзандър.

Райли се подвоуми дали да отговори, но реши, че няма смисъл да лъже.

— Не.

Алигзандър се усмихна ентусиазирано.

— Може довечера да излезем някъде. Знам един чудесен нов ресторант.

— Благодаря, но трябва да си разопаковам багажа.

— Всеки трябва да яде, независимо каква работа има.

Райли разбра, че му трябва малко по-твърдо отношение.

— Благодаря, но имам едно правило за срещи с репортери.

— И какво е то, ако не е тайна? — Усмивката не слизаше от лицето му.

— Не излизам с репортери!

— И защо?

— Защото не им вярвам!

— Да имаш други подобни правила?

— Не се срещам с мъже, по-красиви от мен.

— Това е Кабинетът на Рузвелт. Наричат го така заради двата портрета, които висят на стените. — Пайпър се беше вживял в ролята на екскурзовод. Азис едва се контролираше. Все още си даваше вид, че слуша. — Ще забележите, че над камината е закачен портрет на Франклин Делано Рузвелт, а от дясната му страна — на Теди Рузвелт. В Белия дом съществува традиция, когато в Овалния кабинет влезе президент републиканец, портретът на Теди Рузвелт да стои над камината, а когато президентът е демократ, същия портрет го преместват от дясната страна.

Докато се преструваше на заинтригуван, Азис се оглеждаше внимателно. Вече беше преброил специалните агенти, покрай които бе минал, и бе запомнил местата им.

Пайпър прокара ръка по повърхността на дългата маса за конференции в Кабинета на Рузвелт.

— Много от нашите гости си мислят, че това е Овалният кабинет, но той е надолу по коридора, след залата за конференции. Ще ви я покажа след срещата с президента. — Пайпър се приближи до камината. — Щях да забравя! — Посочи бронзова статуетка: — Това е нещо, с което много се гордеем. Беше на предишната първа дама, също от Демократическата партия… — Пайпър сияеше. — Тя ни подари бюст на Елинор Рузвелт, който чудесно се вписа в обстановката тук. Сметнала, че в този кабинет има твърде много портрети на мъже.

— В моята страна подобно нещо е немислимо — каза Азис с безизразен глас и тръгна към вратата вдясно. От плановете на Белия дом, с които се беше запознал предварително, знаеше, че вратата в края на коридора беше една от четирите, които водеха към Овалния кабинет. Сега беше отворена и от мястото, на което стоеше, той можеше да види дебелия килим и мебелите пред камината. Беше толкова близо до целта! Обзе го напрежение.

Пред вратата стоеше огромен агент от Тайните служби. Кестенявата му коса беше късо подстригана и оголваше дебелия му врат, наполовина скрит от яката на ризата му, стегната с вратовръзка. Азис огледа внимателно агента. Преди да се обърне отново към Пайпър, знаеше, че агентът е левичар. Малката издутина под дясната мишница беше от кобура на стандартното оръжие за охраната в Белия дом — пистолет „ЗИК-Зауер“.

— Готов ли сте да се срещнете с президента? — приближи се до него Пайпър.

Азис кимна. В съзнанието му проблесна мисълта, че всичко това може да е капан, че те може да са разбрали кой е той всъщност. Но нямаше връщане назад.

Ръс Пайпър чукаше на вратата.

Пръв в кабинета влезе председателят на Демократическата партия. Азис го последва.

Президентът Хейс покри слушалката с ръка.

— Седнете, след секунда ще свърша.