Винс Флин - Мръсни афери

Когато момиченцето понечи да отвори уста, Рап разбра какво ще последва.

Поколеба се само за част от секундата, след което насочи пистолета си нагоре точно в мига, в който то изпищя. Дозвуковият деветмилиметров куршум улучи най-близкия похитител в главата. Онзи рязко се строполи в скута на другаря си. Терористите, които бяха насядали около малка масичка, замръзнаха.

Рап заповяда в микрофона на всички да тръгват. Тонът му беше тревожен, но не и панически. В същото време започна да елиминира терористите един по един. Бързо и ефективно се завърташе ту вляво, ту вдясно и намираше мишените. Пистолетът имаше вместимост шестнайсет патрона — един в цевта и петнайсет в пълнителя. Когато поредната медна гилза изскачаше от оръжието, Мич мислено си отбелязваше броя на изстреляните патрони. Улучи трима точно в главите, но тогава палатката се изпълни с терористи и трябваше да стреля в гърдите и в гърбовете им. Един от противниците успя да вземе оръжието си и Рап го улучи в рамото. Онзи отлетя назад, оръжието му изхвръкна и издрънча на земята.

— Огън по десния край на палатката! — извика той на Джаксън и неговите хора. — Заложниците са до мен!

Последното нещо, което искаше да се случи, беше да улучи някой от другарите си, докато влизат в палатката. Или пък те да го улучат при нахлуването.

Забеляза две цеви в близост до себе си. Едната се обръщаше към заложниците. Но между него и терориста стоеше нечие тяло.

— Стреляйте по проклетата палатка! — извика той и сам стреля три пъти по мишената, която не можеше да види добре.

Трупът на терориста подсече друг, който падна на пода и разкъса с автоматична стрелба стената и покрива на палатката.

Още движение отдясно. Само че ръката му не беше толкова бърза, колкото очите. Първо видя проблясък от цев, сетне от дървения под пред него се разхвърчаха трески. После още един и още един проблясък.

Първият куршум на Рап го удари в рамото. На Мич му трябваше само още част от секундата, за да се прицели в главата, но изведнъж усети страшна болка. Един куршум го улучи и изстрелът му не бе точен. Преди да има време да реагира на случилото се, стената на палатката беше разкъсана и терористът, стрелял по него, затанцува странен танц, удрян от куршумите на Джаксън и хората му. Най-малко шест куршума улучиха похитителя, блъснаха го върху пластмасовия стол и го повалиха на земята. Бяха изстреляни вероятно над сто патрона.

Най-накрая Рап извика на Джаксън да вземат под охрана заложниците. Изведнъж го разтърси непоносима болка.

През това време хората на Джаксън влязоха в палатката. Дебелите заглушители на автоматите изплюха още дузина куршуми, но по-голямата част от работата вече беше свършена. Ред беше на финалното прочистване. Мич положи глава на земята и погледна към свилите се в ъгъла заложници. Понечи да се обади по радиостанцията и да съобщи, че е ранен, но размисли. Другите екипи още работеха. Не искаше точно сега да им отвлича вниманието. Не, Рап реши просто да полежи и да си отпочине.

Главоболие мъчеше директора на ЦРУ. Тя знаеше, че се дължи на втория коктейл, който изпи с Анна Рап. Но си заслужаваше. Разговорът й с Анна беше разчупил някои бариери.

Двете жени бяха стигнали до известно разбирателство. Общото между тях беше Мич. И двете го обичаха и трябваше да положат усилия да се сдобрят. Кенеди много добре разбираше притесненията на Анна, но държеше младата жена да осъзнае, че Мич едва ли би бил щастлив, ако трябваше да води скучния живот на аналитик от разузнаването. Той беше невероятно талантлив, но в сферата на борбата с тероризма. Уменията и себеотдайността му бяха помогнали да бъде спасен животът на безброй хора.

Сега, докато Кенеди мислено се връщаше към снощното парти, тя се запита имаше ли друг избор, освен да излъже жената, чието доверие беше спечелила. Прибягна до лъжата, за да успокои страховете на Анна за съпруга й. С напълно убедителен тон тя беше казала на репортерката, че Рап е участвал в много по-трудни и опасни операции и че няма да влиза в никакви въоръжени сблъсъци по време на сегашната си мисия. И тъй като той вече беше ликвидирал генерал Моро, тя си внуши, че думите й са близо до истината. Другите щяха да се погрижат за спасяването на заложниците, а Мич ще наблюдава акцията от безопасно разстояние.

Така поне си представяше тя, че ще протекат събитията. Но нагласата й се промени на сто и осемдесет градуса, когато тази сутрин, точно в пет часа, звънна телефонът. Джейк Търбс, директорът на Центъра за борба с тероризма към ЦРУ, събуди шефката си, за да й съобщи, че операцията във Филипините е преминала успешно. Кенеди бе приятно изненадана, тъй като по план операцията още не трябваше да е започнала. След като благодари на директора на ЦБТ и си спести коментара, че е била държана в неведение, Кенеди стана и се отправи към Ленгли.