Винс Флин - Мръсни афери

Френското контраразузнаване арестува посланик Жусар и го обвини в приемане на подкуп. И не стига това, ами саудитският принц, дал му парите, беше открит мъртъв заедно с бодигарда си в Кан, и то в деня, в който арестуваха Жусар. За да е сензацията още по-шумна, на борда на яхтата на принца откриха удушен известен палестински терорист. Историята беше прекалено пикантна и пресата се нахвърли да разследва.

В началото подробностите бяха оскъдни, но бавно и постепенно започна да се очертава картината на международна терористична мрежа, финансирана от мъртвия саудитски милиардер. Групировката беше заподозряна в убийството на палестинския дипломат в Ню Йорк и на саудитския във Вашингтон. Както и в зачестилите самоубийствени атентати в Израел и на Западния бряг. Всичко това бяха усилия да се манипулира ООН и да се спечелят симпатиите на международната общност за каузата.

Говорителите на саудитската кралска фамилия побързаха да разграничат престолонаследника Фейсал от брат му Омар. Казаха, че двамата не си говорели от години и че на Омар му е било забранено да стъпва в кралския двор. Прекарвал повечето си време в Средиземно море, на яхтата си, играел хазарт и ръководел фирмите си. Описаха го като човек без родина и човек, когото нищо не свързваше със Саудитска Арабия.

Как точно принц Омар беше умрял, не се знаеше. Плъзнаха слухове. Едната версия гласеше, че принцът не е изпълнил сделка с палестинските терористи и е платил с живота си. Този съзнателно пуснат слух целеше да изпрати ясно послание на саудитците, които спонсорираха терористите. Имаше и друг слух — че Омар е бил ликвидиран или от израелците, или от французите, или от американците, защото се опитал да заблуди ООН.

Истината обаче беше по-различна. Френското контраразузнаване арестува Жусар, след като президентът Хейс направи на френския си колега щедро предложение. Или французите щяха сами да задържат посланика си и да запазят някакво благоприличие, или американците щяха да го експулсират и да го изобличат пред трибуната на ООН. Французите изобщо не се поколебаха как да постъпят. Хейс също така предложи французите да бъдат домакини на мирната среща, за да успокоят страстите в международната организация.

След като Париж се съгласи да бъде домакин на конференцията, на президента му беше много по-лесно да убеди другите страни да участват. Палестинците и израелците бяха засрамени заради ролята си в последните събития. На израелците им бе казано, че или ще се съгласят да участват, или ще трябва да дават обяснения какво в действителност се е случило в Хеброн. В крайна сметка всички страни се съгласиха.

Нито Рап, нито Кенеди бяха разочаровани, че собствените им постижения се приписват на други. Така и предпочитаха да бъде. Важното бе, че президентът им беше благодарен и знаеха, че са предотвратили международна криза. Сега и престолонаследникът на Саудитска Арабия щеше да им изрази личната си благодарност, а съюзът между двете страни щеше да укрепне.

Рап, Кенеди и началникът на личната й охрана бяха въведени в „Плаза“ през служебния вход. Посрещнаха ги няколко телохранители. Само на Рап и на Кенеди беше разрешено да минат, но първо Мич трябваше да остави пистолета си на един от хората от охраната.

Рап се чувстваше като гол без оръжието си, но нямаше избор. Дори и невъоръжен, той си оставаше достатъчно опасен и бодигардовете на принц Фейсал се поколебаха, преди да го пуснат. Бяха отведени в една стая, където двама души едновременно го претърсиха, а третият стоеше с изваден пистолет. Кенеди изчака отстрани. Беше й забавно това суетене, което бе предизвикал Рап. Когато най-накрая бодигардовете останаха доволни, пуснаха американците да влязат в разкошния апартамент и ги оставиха сами.

Никой от двамата не седна, нито каза нещо. Кенеди беше поискала разрешение нейни техници да проверят стаята за подслушвателни устройства, но саудитците отказаха. Това означаваше, че или те бяха достатъчно уверени в способностите на своите хора, или искаха да записват срещата. Всъщност беше по малко и от двете. Затова щяха да се стараят да говорят колкото се може по-малко. Достатъчно беше присъствието им и големият плик, който Кенеди донесе със себе си.

Пликът съдържаше видеокасета, няколко аудиокасети и дебел списък на финансови транзакции и телефонни обаждания. Оригиналите се пазеха в Ленгли. Видеокасетата беше взета от яхтата на Омар и съдържаше запис на удушаването на Дейвид, както и личното мнение на Омар за мъжествеността на брат му. Аудиокасетите съдържаха разговорите на Омар с престолонаследника малко преди убийството на братовчед им. Те разкриваха как Омар непрекъснато настоява да наложат петролно ембарго, а накрая — и признанието, направено в лимузината, преди да се прости с живота си. Всички тези неопровержими улики доказваха, че Омар е бил много по-близък с брат си, отколкото се твърдеше.