Винс Флин - Мръсни афери

Мич никога не действаше без заповед. Президентът не знаеше какво е намислил, но той нарочно направи така. В операции като тази беше най-добре да се изолира президентът и неговата администрация, за да могат после те да отрекат всякакво участие. Рап и Кенеди бяха решили, че е дошло време да изпратят ясно послание на саудитците. Нямаше да им позволят повече да финансират тероризма.

Рап чуваше в слушалката кратките радиопреговори между Скот и неговите подчинени. Вниманието му обаче беше съсредоточено другаде. В момента ясно виждаше Омар и Чън. Останалите бяха необходими като резерв, за да прослушват полицейските честоти, както и за да довършат започнатото, ако поради някаква причина Рап не успее да го стори. Той обаче възнамеряваше да изпълни всичко докрай и отново да се измъкне невредим.

Чън първи се приближи до лимузината. Макар че казиното се намираше само на няколко пресечки оттук, Девон льо Клер държеше колата в двайсет и четири часова готовност. За принца беше прекалено голямо усилие да извърви пеша разстоянието. Преди да отвори вратата, китаецът отново се огледа и хвърли кръвнишки поглед на група младежи. После направи път на Омар да се качи в колата и с усилие намести огромното си тяло на задната седалка до шефа си, след което затвори вратата.

Първият куршум го улучи в лицето. Вторият също. Заглушителят на пушката намали огъня от изстрелите до едва доловимо пламъче. Куршумите с кух връх пробиха челото му и влязоха в мозъка. Чън заприлича на древна каменна статуя — изправен, с ръце на коленете. Дори не успя да разбере какво се е случило. В крайна сметка това беше безболезнена и мигновена смърт.

Омар нямаше да има такъв късмет. Вратите на лимузината се заключиха автоматично и колата потегли. Омар се протегна за лампата на тавана и я запали. Огледа се нервно. Нещо странно ставаше. Беше чул необичайни шумове и бе видял няколко искри. А стоящият винаги нащрек Чън сега се беше отпуснал.

Долови някакво движение отпред. Изведнъж разбра, че в колата има непознат. Още обаче не беше проумял цялата сериозност на ситуацията.

— Кой е там? — подвикна нервно.

Облечен в черно, Рап се сливаше с тъмния интериор и матовите стъкла на лимузината. Той се наведе напред и отвърна на арабски:

— Аз съм приятел на брат ти.

Омар се ококори и побутна Чън. Тогава вече разбра, че има нещо много нередно. Безжизненото тяло на китаеца се килна настрани.

— Кой си ти? — изписка принцът.

— Твоят палач.

— Не можеш да ми сториш нищо. Аз съм член на кралската фамилия!

Рап се ухили.

— Правя услуга на брат ти — каза на английски.

Омар опули очи. Непознатият не беше арабин!

— Защо? — задави се той. — Не съм направил нищо, с което да опетня честта на брат си.

— Лъжеш. Ти винаги си бил позор за фамилията.

— Не е вярно!

— Ти уби братовчед си Абдул бин Азис.

— Не съм.

— И сигурно никога не си наричал брат си глупак и нищожество?

Последните думи определено оказаха ефект върху Омар. Изражението му се промени.

— Обичам брат си, но не винаги съм съгласен с него. Но го обичам.

— Щом го обичаш, би ли му признал, че си наредил да убият братовчед му?

— Не съм извършил подобно нещо!

Рап натисна спусъка и деветмилиметровият куршум улучи Омар в коляното. Саудитският принц извика от болка и се преви. За целия си разглезен живот той никога не беше изпитвал подобна болка.

Рап насочи пистолета към другото коляно на Омар:

— Защо уби собствения си братовчед?

Омар се клатеше напред-назад, стиснал разбитото си коляно с две ръце, а кръвта струеше между пръстите му.

— Колко ти плащат? Ще ти дам много повече! Милиони!

Рап стреля отново и пръсна капачката и на другото коляно на жертвата си.

Омар изскимтя.

— Защо уби братовчед си?

— Защо го мразех! — зави Омар. — Защото той и брат ми водят страната в грешна посока и защото аз трябваше да стана престолонаследник!

Рап не каза нищо. Омар си беше признал всичко. Колкото и да го ненавиждаше, не намираше никакво удоволствие в сегашното си занимание. Не изпитваше никаква тръпка да го гледа как страда. Макар да нямаше съмнение, че този си го заслужава, за Мич това беше само работа. Поколеба се секунда, после вдигна пистолета. Третият куршум се заби между очите на саудитския принц.

Престолонаследникът и неговият антураж бяха заели последните три етажа на хотел „Плаза“ в Париж. Президентът Хейс беше заел само два етажа в „Бристъл“, но пък в крайна сметка той имаше само една жена. Израелската и палестинската делегация бяха в различни хотели. Мирната среща на върха беше предизвикала голяма суматоха сред парижките хотелиери. Идваше пролет и както винаги през този сезон свободните стаи бяха кът. Тъй като бяха получили предизвестие само от две седмици, те любезно се извиниха на клиентите си, платиха им неустойки или пък промениха резервациите им. Парижани се гордееха, че ще бъдат домакини на конференция, която може би най-накрая щеше да донесе на Близкия изток мир. Особено след последното унижение, което понесоха заради непристойните действия на техния представител в ООН.