Винс Флин - Мръсни афери

Президентът Хейс седеше, опрял лакти върху лъскавата повърхност на конферентната маса в Оперативната зала. Пръстите му, стиснали слушалката на защитения телефон, бяха побелели. Разговаряше с престолонаследника на Саудитска Арабия — мъжа, когото смяташе за свой приятел. Според него принцът наистина искаше да види Изтока и Запада обединени, но за съжаление беше под влиянието на народ, който предпочиташе религиозната реторика и пламенните речи пред просвещението и свободата.

Хейс знаеше, че принц Фейсал и братовчед му са близки. Това само по себе си правеше разговора труден. Допълнително положението се усложняваше, защото Хейс беше доста объркан в момента. Объркан и шокиран от факта, че подобен атентат може да бъде извършен на американска земя, само на две пресечки от Белия дом, само минути след като посланикът си тръгна от Овалния кабинет. Броени минути след като бе поставил ултиматум, който, ако бъдеше изпълнен, щеше да предизвика срив в икономиката на Съединените щати. Ултиматум, който определени хардлайнери във Вашингтон биха счели за обявяване на война.

Само при мисълта, че тази новина може да стигне до хората, на Хейс му се зави свят. Маниаците на тема „заговори“ и левичарските антипетролни кръгове щяха да се развихрят с пълна сила. „Саудитският посланик идва в Белия дом, заплашва с петролно ембарго и минути по-късно бива убит от експлозия.“ Невъзможно щеше да е да се изтърпи подобно нещо. Независимо че нямаше никаква вина, винаги щяха да се намерят параноици, които да повярват, че президентът Хейс или някой от неговата администрация е замесен в смъртта на посланика.

Хейс неспирно повтаряше колко много съжалява и че ще направи всичко възможно извършителите да бъдат заловени и изправени пред съда. Нещо в гласа на саудитския монарх обаче подсказваше на президента, че той не му вярва. Накрая Хейс попита Фейсал дали може да облекчи с нещо болката и мъката му. Принц Фейсал изрази само една молба, която при създалите се обстоятелства президентът не можеше да не изпълни.

Хейс бавно затвори телефона и произнесе мрачно:

— Уведомете посланик Бризет в ООН, че ще гласуваме в подкрепа на френската резолюция.

Държавният секретар Бърг и началничката на кабинета Джоунс бяха сами с президента в Оперативната зала. Двете се спогледаха нервно. Първа трябваше да говори Джоунс. Тя познаваше Хейс от най-дълго време и беше най-близката му съветничка.

— Робърт, какво поиска от теб Фейсал? — попита Валъри меко.

— Не иска смъртта на братовчед му да отива нахалост. Иска да помогна за създаването на палестинска държава.

Джоунс кимна замислено. Не й се щеше да има петролно ембарго, но не желаеше да се изправя и срещу разгневеното еврейско лоби.

— Не искам да ти противореча, но не мислиш ли, че първо трябва да го обсъдим?

Хейс поклати глава.

— Няма какво да се обсъжда повече. Не се доверявам на палестинците, но вече нямам доверие и на израелците. Ако не гласуваме за резолюцията, отново ще изглежда така, че помагаме на Израел. Не можем повече да проявяваме едностранчивост и субективизъм в очите на арабите.

Държавният секретар се изкашля.

— Извинете ме, господин президент, но Израел е единствената демокрация в район, доминиран от диктатори, корупция и много опасен религиозен фанатизъм.

— Знам го прекрасно, но това не променя факта, че в очите на останалите ние отново ще излезем неизменните поддръжници на Израел. Добави също, че саудитският посланик ни постави ултиматум малко преди лимузината му да избухне… Арабите ще си помислят, че ние сме го убили. Ще ни ударят с петролно ембарго и потребителските цени ще скочат неимоверно. Икономиката ни ще се срине. Нямаме избор.

— Сър, има и по-добър начин да реагираме — предложи Бърг. — Гарантирам ви, че Израел ще се опълчи на ООН, ако французите успеят да прокарат резолюцията през Съвета за сигурност. Гласуването лесно би могло да доведе до война. — Бърг се наведе напред, за да наблегне на следващите думи: — Първо трябва да постигнем примирие и тогава да излизаме с мирен план и график за изпълнението му. В противен случай ще ни сполети голяма катастрофа.

— Как? Французите дадоха пределно ясно да се разбере, че няма да отложат гласуването.

— За начало нека накараме министър-председателя Голдберг да оттегли силите си от Хеброн, и то веднага! Израелският посланик е тук, в сградата. Ще му поставим суров ултиматум и ще настояваме за незабавни действия.