— Отправяш само празни обвинения, нямаш никакви доказателства.
— Ще имаш възможност да кажеш за това на съдията. Сега отивам в града и ще предявя обвинения към теб и шестимата мъже за кражба на добитък. Шерифът ми каза, че областният съдия ще пристигне вдругиден и списъкът на определените за разглеждане дела е решен. До петък ще бъдеш изправен пред съда.
— Хей, слушай, нямаш никакво право… Не мога да държа под око всички наети от мен хора. Как бих могъл да знам, ако те са решили да отведат няколко глави през границата, за които са мислили, че са наши?
— Посред бял ден, когато дамгите се виждат отдалеч? Ще трябва да измислиш нещо по-добро. Ще се видим в съда, Джордан. Надявам се да си намериш добър адвокат, защото ще имаш нужда от него. Докато получиш от шерифа съдебната заповед, предлагам да държиш хората си под контрол. Никой няма да търпи повече мошеничествата ти. И докато съм в този район, смятам лично да се погрижа за това.
Докато траеше разговорът, Спър и сенаторът не бяха слезли от конете си и сега просто подкараха спокойно животните си и се отдалечиха от къщата. Този път Спър не почувства да го полазват тръпки по гърба, тъй като знаеше, че Джордан няма да посмее да стреля в гръб. Беше започнал да взема страха на прочутия мистър Джордан.
Когато Спър и сенатор Уолингтън се върнаха в ранчото „Бар Уест“, видяха, че групата, изпратена на лов за мустанги, се беше върнала с осемнайсет диви пъргави животни. Личеше си, че някои от тях са били оседлавани преди, но по неизвестна причина са подивели отново, а други никога не бяха усещали въже или юзда около вратовете си.
За да не избягат, каубоите ги бяха вързали в редици по три. Така бяха изминали двайсет мили. Ед Хънт преброи два пъти конете, след което отиде при Спър.
— Сега имаме шейсет и един коня, които можем да отведем на север. Няма да ни се налага да ги водим на два пъти.
— Как можем да отведем шейсет коня до индианския лагер? — попита Спър.
— Каубоите ще ни помогнат — каза Хънт. — Те доведоха конете завързани по три. Предлагам да ги навържем по шест заедно и да дойдат десет от хората ни, като всеки един ще води по една група коне. Така ще ги отведем на север.
— Може ли един човек да удържа шест коня, завързани по този начин? — попита Спър.
Ед Хънт свали каубойската си шапка и прокара пръсти през оредяващата си коса.
— По дяволите, Спър, не знам. Но така изглежда по-лесно, отколкото да се опитваме да подкараме цялото стадо наведнъж. Мисля, че имаме десет диви мустанга, които са неспокойни и страхливи. Те биха объркали цялото стадо и ако животните избягат, сигурно и до януари няма да можем да ги съберем отново.
Спър кимна в знак на съгласие.
— Идеята ти не е лоша. Хайде да опитаме. Можеш ли да събереш десет човека?
— Да, мисля, че мога.
Те разпитаха каубоите кои биха желали да предприемат това пътуване и Ед избра осем от тях. Сенаторът щеше да дойде, но той нямаше да се занимава с мустангите. Той щеше да вземе със себе си любимата кобила на Пени — тази, която самата тя бе отгледала.
Тази нощ Спър се наспа добре. Мъжете не вдигаха шум, особено онези, които трябваше да тръгнат към лагера на команчите след ден-два. Наистина ли искаха да тръгнат? Щеше ли някой от тях да се върне жив?
Преди да отиде да спи, Спър поговори с тях и им каза, че Уонтъби бе човек, на когото може да се разчита.
— Той ще направи това, което е обещал. Той сключи споразумение с мен и удържа на думата си дори когато пребих човека, който бе изпратил срещу мен в една битка на живот и смърт. Всички вие ще се върнете здрави и читави и ще доведем Пени с нас.
На следващата сутрин те станаха още по първи петли, а Ед отиде да оседлае конете. Взеха допълнителни ласа за някои от животните. Групираха конете по осем и Ед започна да обикаля всяка група, за да се увери, че няма повече от два диви мустанга във всяка една от тях.
За закуска изядоха огромно количество храна, а сенаторът разбра, че ще трябва да води още един кон. Готвачът беше натоварил това животно с достатъчно храна за четири дни.
— След като свършите храната, можете да си застреляте някой заек и да се върнете бързо тук да опитате бисквитите ми — извика готвачът към отдалечаващите се мъже, като се усмихваше.
Спър водеше групата, а Ед Хънт яздеше до него. Всеки един от хората отговаряше за осем коня и в първия един час след тръгването всичко вървеше добре. Но внезапно един от мустангите реши, че не иска да върви повече и заби и четирите си крака в земята, при което въжето, което държеше Ед силно се изпъна. Той подаде въжето на Спър, приближи се към опърничавото животно, сякаш имаше намерение да си поговори с него, вдигна револвера и стовари дръжката му точно между очите на коня. Ударът беше невероятно силен. В един миг конят залитна, падна на едно коляно, след това отново се изправи, а ушите му щръкнаха. Ед хвана здраво въжето, което минаваше през устата на коня, и го дръпна силно, приближавайки животното към задницата на предния кон.
Читать дальше