Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

— Сенаторе, имаме неприятности — каза Хънт. След това той се обърна към човека до него. — Кажи им с две думи това, което каза на мен, Шорти.

— Яздех към далечната погранична линия, както ми бе казал Ед. Цял месец стоях в малката колиба, построена на това място. Обикновено не ходя в далечния северен район на ранчото, но в тази посока бях видял няколко млади добичета и млечни крави, така че се отправих натам да проверя дали тези животни са наши и да видя, ако е така, защо се бяха отдалечили толкова много. След като преминах покрай няколко възвишения и през няколко падини, като, разбира се, следвах тази посока, току-що бях излязъл от последната падина, която бе доста дълга и се канех да се изкача на билото на малкия хълм, изведнъж чух далече пред мен викове на хора. От два месеца не бяха чувал човешки глас и бързо се насочих в тази посока. Когато видях хората, които вдигаха толкова шум, аз се приведох плътно към гърба на коня, като накарах и животното да легне на земята, тъй като не исках да ме забележат. Пред мен, на не повече от триста ярда, видях няколко мъже, които събираха нашите животни. Знаех, че не са от нашите каубои. Познавам всичките ни хора тук, така че от пръв поглед разбрах, че те не са от ранчото. Завързах коня си и се притаих, като продължих да ги наблюдавам. Бяха шестима мъже, всичките имаха коне и бяха събрали поне 200 глави от нашия добитък — млечни крави, няколко млади животни и цяло стадо юници. Те ги обградиха и ги подкараха. Веднага ги последвах, но се държах на достатъчно разстояние да не ме забележат. По-правилно би било да се каже, че следвах не тях, а облака прах, който вдигаше стадото. Бях съвсем сигурен, че те се насочиха на изток. А на изток от нашите земи не се намира друго, освен земите на ранчото „Съркъл Джей“. По всичко изглеждаше, че мъжете насочваха стадото към това ранчо. Цяла сутрин вървях по петите им, докато накрая се уверих, че преминаха нашата граница и навлязоха в „Съркъл Джей“. Те продължаваха право на изток, като завиваха съвсем леко в южна посока, така че все още са там, да ги вземат мътните. Онези копелета задигнаха двеста глави от добитъка ви, сенаторе.

Сенатор Уолингтън кимна с глава.

— Благодаря, Шорти. Иди си вземи нещо за ядене и си почини. Ако се наложи да яздим дотам, ще искам да дойдеш с нас и да ни водиш.

Той направи знак на Шорти, че може да си върви, а каубоят побърза да се нахрани.

— Няма никакво съмнение, сенаторе. Каубоите от „Съркъл Джей“ са ти откраднали добитъка. Никой друг няма да дойде да задигне двеста глави и след това да ги откара в „Съркъл Джей“. Ако бяха други хора, не можеха да останат незабелязани. Това е работа само на Джордан и неговата шайка крадци.

Сенаторът погледна Спър.

— Ти каза, че Джордан е достатъчно наплашен. Точно сега не изглежда да е твърде уплашен. Чудя се дали и преди не е посягал на добитъка ми.

— Когато преди бях при него, той наистина беше изплашен — заяви Спър. — Може би е говорил с адвокат, който му е казал, че съдебните заседатели никога няма да осъдят хората му за убийство. Със сигурност сега не изглежда да се страхува ни най-малко.

— Сенаторе, не мисля, че преди този случай сме губили значителен брой добитък — каза Хънт. — Шорти постоянно наблюдава този район. Ако се изгубят дори само петдесет глави, той би знаел това.

— И какво, по дяволите, да правим сега? — попита сенаторът.

— Сенаторе, няма да бъде незаконно, ако отидете в „Съркъл Джей“ и си върнете откраднатите животни.

— Да действаме като крадци, за да върнем обратно собствения си добитък? — Ед Хънт погледна учудено Спър.

— Ами май излиза, че точно това трябва да направим — отвърна Спър. — С колко мъже разполагате, които могат да дойдат?

— Имаме една група, която в момента преследва мустанги. Мисля, че можем да вземем и четиримата мъже, които, надявам се, вече ще могат да се държат здраво на седлото, макар и да бяха до скоро на легло.

Спър погледна сенатора с очакване.

— Искате ли да дойдете, сенаторе?

— Мисля, че ще е по-добре да остана. Искам да си почина и да се приготвя за отвеждането на мустангите в лагера на индианците.

Един час по-късно групата потегли. Шорти каза, че им предстоят три часа езда, докато стигнат северната граница на ранчото и още три на изток към „Съркъл Джей“, чак след това биха могли да намерят добитъка. Той заяви, че не е сигурен дали стадото ще е на същото място, където го бе видял, преди да тръгне, но сутринта бил сигурен, че облакът от прах вече не се движи, затова си помислил, че крадците няма да продължат по-нататък.