Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

— Бен Джонсън, ти, мръсно, гадно копеле такова. Никога не съм си и помислил, че ще ми паднеш толкова на сгода. Досега никой каубой ли не се е опитал да те направи на решето?

Думите се разнесоха точно пред тях. Един мъж на около трийсет и пет години, с рошава брада и гневен поглед, застана широко разкрачен пред тях, готов всеки момент да извади револвера си.

Шериф Джонсън погледна мъжа и поклати глава.

— Не те познавам. В затвора ли си бил?

— Наистина бях там, мръсно, страхливо копеле. Казвам се Амос Нервайн. Колорадо, спомняш ли си? Един малък град, наречен Бенсънз Корнърс. Ти ме обвини, че съм застрелял касиера при един банков обир.

Бен кимна.

— Да, спомням си. Нервайн, ти наистина уби онзи касиер. Другите двама касиери и собственикът на банката заявиха под клетва, че ти си го убил. Все пак се отърва леко с десетгодишна присъда. Вече те пуснаха, така ли?

— Да, пуснаха ме, след което започнах да те търся, за да те застрелям. Никога нямаше да ме хванат, ако ти не беше толкова упорит. Можехме да се измъкнем чисти от тази история, ако ти не ни беше проследил чак до хълмовете. Цели десет години тая омразата си към теб, Бен Джонсън.

Бен сви рамене.

— Много хора се опитваха да ме убият, Нервайн. Мразя да убивам. След време мъртвите стават толкова много, че човек трябва да спре и да размисли.

— Млъквай, старче и вади оръжието.

— Отвори си хубаво очите, Нервайн. Не нося револвер и не се крия. Ако искаш да ме застреляш, хайде, давай. Тогава вече със сигурност ще увиснеш на въжето. Тексаските закони са малко по-строги от тези в Колорадо.

— За какво, по дяволите, говориш, старче?

— За моя приятел тук. Какво си мислиш, че ще направи, когато види, че се опитваш да ме застреляш? Той е най-бързият стрелец, който някога съм виждал. Сигурно ще те просне още докато си вадиш револвера. След което няма да чувстваш нищо. Той рядко пропуска да уцели сърцето на жертвата си от такова близко разстояние.

— Нямаш револвер? Не си въоръжен? Що за шериф си ти, Джонсън? Вземи си пищова и ела да се срещнем тук след час. Ако не дойдеш, ще кажа на всички какво презряно псе си и шерифството ти няма да продължи повече от един ден. Стегни се, старче, и ела тук след час.

Нервайн се завъртя на токовете си и се отдалечи.

Привлечени от грубия глас на Нервайн, около двайсетина човека се бяха събрали около тях.

— Извади оръжието си, Бен. Не му позволявай да ти говори по такъв начин — обади се един от тълпата. — Докажи му, че все още можеш да се справяш с мерзавци като него.

Бен само махна с ръка и се запъти към офиса си. Спър вървеше плътно до него. Когато влязоха вътре, Бен се облегна на стената; в жеста му се долавяше умора. Той затътри крака към стола си и поклати глава.

— Ти чу какво каза той, Спър. Знаеш какво мислят хората в града за един шериф, който не може да използва револвера си. Знаеш какво ще направят.

— Знам. Нали и двамата бяхме там. И все пак смятам, че има и по-добър начин да разрешим този проблем. Остави ме да помисля.

Спър се приближи до прозореца и погледна навън. Много пъти бе ставал свидетел на сцени като тази. Два пъти шерифът беше достатъчно бърз да рани натрапника и да го прогони от града. Друг един път един шериф бе загинал на място, улучен точно в сърцето. Спър не искаше това да се случи с Бен.

Той закрачи нервно към празните килии и после пак се върна в офиса. Една бегла мисъл се въртеше в ума му, той кимна с глава, като остави мисълта му да узрее и да завладее съзнанието му. Защо не. Струваше си да се опита.

— Бен, в Тексас има ли закон, забраняващ дуелите?

— Мисля, че има. Сега такъв закон има във всеки щат, а освен това съществува и федерален закон. И какво от това?

— Ако не съм разбрал погрешно, този Нервайн те предизвиква на дуел. В такъв случай той ще извърши углавно престъпление. Това, което искам да направиш, е да се появиш с колана, в който затъкваш револвера, но без самия револвер. Имам чувството, че онзи негодник няма да остане спокоен, когато се появиш. Помни, че той няма да разбере, че нямаш револвер, докато не му кажеш.

— Значи аз отивам там и той пронизва гърдите ми с куршум. И какво би доказало това?

— Никога не бих позволил това. Повярвай ми, никога. Ще прибера Нервайн тук, в затвора ти, след което ще му купим билет и ще го изпратим с влака до следващия град надолу по линията. По този начин ще изглежда, че си се изправил в открит конфликт с него и когато всички в града разберат това, ще бъдеш в безопасност.