— Бледоликите имат закони, които не им позволяват да продават на команчите никакви оръжия. Ако направи това, големият вожд Уолингтън ще се окаже престъпник и ще трябва да отиде в затвора. Той по-скоро би оставил дъщеря си да умре, отколкото да наруши законите, за създаването на които и той е помогнал.
По-младата, бременна, очевидно първа или втора жена на Уонтъби се показа на входа на шатрата и каза нещо. Уонтъби кимна и се обърна към Спър.
— Ела да се нахраниш.
За изненада на Спър индианецът го поведе във вътрешността на шатрата. Вътре цареше полумрак и Спър спря за момент. Дори светлината, процеждаща се от отворите за дима на върха и отстрани на шатрата, където покриващите ги кожи бяха отстранени, бе съвсем недостатъчна, така че той едва можеше да види какво има във вътрешността.
Спър остана така за момент, докато очите му привикнат с полумрака, след това се запъти към мястото, което му посочи Уонтъби, и седна. Когато се настани, чу възклицание от другата страна на огъня. Миг по-късно бременната жена доведе Пени до огъня, приближи се заедно с нея до Спър и я остави, а той се изправи на крака.
Момичето беше облечено в хубавата рокля от еленова кожа, украсена с мъниста. Косата й бе разплетена и се спускаше по раменете и гърба и като разкошен, златист водопад.
— Пени Уолингтън? — попита Спър.
Тя кимна. Той видя как се променяше изразът на лицето й и предположи, че тя не смее да говори.
— Уонтъби и аз говорихме да се върнеш в ранчото. Имаме още много неща, за които да поговорим, но ще успеем да се споразумеем за известен откуп. Добре ли си?
Тя кимна.
— Добре ли се отнасяха с теб?
Тя отново кимна.
— След като си му трета жена, Уонтъби облада ли те?
Този път от очите й се търкулнаха няколко сълзи.
— Да — отвърна тя с треперещ глас.
— Пени, може да се наложи да останеш тук още една седмица, докато уредим всичко, но бъди сигурна, че ще те измъкнем оттук.
— Мислех си, че днес ще те убият — каза Пени. — Наблюдавах битката. Постъпи изключително смело, като остави воина жив.
— Аз не съм дивак. Имай кураж и не се отчайвай. Ще те освободя колкото може по-скоро.
Тя седна зад другите две съпруги на команча и всички започнаха да се хранят. Имаше още от печеното месо от антилопа, освен това поднесоха съвсем скоро набрани диви плодове и някаква яхния, в която имаше див лук. Спър си помисли, че индианците биха могли да разменят дори коне срещу лук.
Когато се нахраниха, Уонтъби направи знак на Спър, след което и двамата се изправиха и излязоха от шатрата. Преди да излезе, Спър отново погледна към Пени, кимна и окуражително й се усмихна.
Когато излязоха отвън, Уонтъби направи знак на Спър да седне, но той поклати отрицателно глава.
— Хайде да огледаме конете ти — предложи Спър. — Можеш ли да ми покажеш бойния си кон и да ми кажеш как го обучаваш?
На скулестото, с неправилни черти лице на индианеца се появи слаба усмивка. Спър разбра, че бе заговорил за нещо, което индианецът очевидно обичаше.
Те тръгнаха по течението на потока, след това навлязоха в малко пасище, заградено от храсти и дървета. Там Спър видя около двеста коня. Броят им, разбира се, можа да прецени само на око. Уонтъби извика на едно от момчетата, което забърза към стадото и не след дълго се върна, хванало за гривата един кон. Конят не беше красив, но беше добре обучен. Той веднага забеляза Уонтъби и се насочи право към него.
Този кон беше малко по-малък от обикновения кавалерийски кон, ушите му бяха леко прилепнали назад, а гърбът му леко извит. Походката му беше най-малкото странна.
Уонтъби се метна на гърба на животното и без изобщо да използва ръцете си, обърна коня в противоположна посока, препусна около петдесет ярда, обърна се отново и приближи, галопирайки до мястото, където стоеше Спър. Без да докосва животното, той спря рязко само на сантиметри от Спър.
— Ти ли го обучи така? — попита Спър.
Уонтъби потвърди.
— Колко коня имаш?
Уонтъби сви рамене.
— Като вожд трябва да помагам на вдовиците и на тези, които не могат да се изхранват сами, понеже са твърде стари. Много често аз им давам по един кон да го разменят срещу храна и им помагам да построят или вдигнат шатрата си. Трябва да бъда щедър. Сега имам само четирийсет коня.
Спър кимна, отстъпи назад и посочи към воините.
— Ти залови Пени. Тя е плячката ти и ти можеш да правиш с нея каквото поискаш. Искам да я откупя. За нея ще ти дам още четирийсет коня, като допълнителното ми условие е да се върнем здрави и читави е ранчото.
Читать дальше