Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

— Давай, Спър! — извика Ед. — Поведи ги всичките.

Спър смушка коня си в хълбоците и опъна въжетата на двете групи животни. Но опърничавият мустанг отново заби крака в земята, отказвайки да продължи.

Ед пак се приближи до коня, улови металната част на юздата и с все сила удари животното в надлъжната кост, точно под очите. Този път жребецът изцвили сърдито, загуби равновесие и коленичи с двата си предни крака. Веднага се изправи, но очите му вече не хвърляха искри.

— Още веднъж, Спър! — извика Ед.

Този път Спър поведе конете с по-твърда крачка. Ед дръпна юздата на мустанга и той тръгна заедно с другите коне, макар и неохотно. Ед остана с мустанга, докато изминаха стотина ярда, след това изтича пред своята група и яхна коня си.

— Не мисля, че този кон ще ни създава повече главоболия — каза Ед. — Влях му малко разум в конската глава и той накрая ме разбра.

До края на деня не се случи друг инцидент. След като падна мрак, групата се настани около малък извор. Конете останаха вързани по същия начин, дори спънаха предните им крака с букаи.

— Няма никаква възможност да се измъкне, който и да е от тях — заяви Ед. — В противен случай, предполагам, ще бъда единственият, който ще се върне вкъщи.

Трима от каубоите се заеха да приготвят вечерята, но накрая това, което предложиха беше всичко на всичко претоплен боб, бисквити и някаква невъобразима каша от картофи. Мъжете изпиха около два галона кафе, с което всъщност запълниха празните си стомаси.

Следващият ден не мина така успешно. Трябваше да спират и да се оправят с дивите мустанги, които не искаха да вървят в желаната посока и разстройваха цялата група.

Времето минаваше и когато стана четири часът, Спър разбра, че нямат никакъв шанс да достигнат лагера на команчите преди мръкване. Той спря при малък поток, който прекосяваше Стейкид Плейнс, скрит сред гъсти храсти, и хората решиха да пренощуват там.

Изведнъж се разнесе изстрел от карабина, куршумът се заби в рамото на един от каубоите, който падна, стенейки от болка. Спър изкрещя на всички да се прикрият; веднага след това изтрещяха половин дузина изстрели, и то към мястото, където бяха оставили конете, но, за щастие, не бе улучен нито един кон.

— Индианци — извика Спър.

В един момент му хрумна, че Уонтъби го е измамил и е изпратил голям брой воини да нападнат него и хората му, след което да заяви, че Спър и конете никога не са пристигали, но веднага отхвърли тази мисъл. Когато преговаряха, Уонтъби бе искрен с него.

Не след дълго забелязаха как двама индианци се показаха за миг иззад неголямото възвишение, след което изчезнаха.

— Отваряйте си хубаво очите. Не искат да нападнат нас, трябват им конете. Ако не ни атакуват скоро, значи ще го направят при зазоряване. Повечето команчи не обичат да нападат през нощта. А тези дори може и да не са команчи. Ще ги причакаме.

Един час по-късно слънцето залезе, но поне още един час над земята щеше да се стели полумрак.

Спър се опита да застреля един индианец, който искаше да улучи някой от каубоите. Но всички те се бяха скрили добре между конете.

— Те искат конете ни — каза Спър на сенатор Уолингтън.

— По дяволите, няма да им се удаде да ги пипнат — отвърна той. — Тези коне са откупът за дъщеря ми и никога няма да допусна някой да ги задигне.

— Мисля, че индианците не са много, в противен случай щяха вече да са ни нападнали — каза Спър. — В по-изгодна позиция са от нас и добре знаят това. Вероятно не са повече от пет или шест. Проблемът е в това, че ако имат дори един добър стрелец, той спокойно може да ни държи на мушка тук.

Зачакаха неспокойно, докато се стъмни; след това Спър се приближи до Ед Хънт.

— Двама или трима от вас нека стоят тук на пост и да си отварят очите на четири. Аз ще се измъкна тихо и ще се опитам да разбера колко са и да видя какво мога да направя.

Ед Хънт сграбчи ръката му.

— Едва ли това е най-разумното нещо, Спър.

— И друг път съм бил близо до индианци. Ако не се върна, тогава ти ще преведеш тези коне от долината, през неголемия склон ей там и ще ги отведеш в следващата долина вляво. Не може да я объркаш. Уонтъби ще разбере. Не се тревожи. Знам как да се пазя, а и все още не умирам от желание да се преселвам в отвъдното.

Спър зареди револвера си и се отправи в посоката, от която бяха дошли, като зави на около стотина ярда встрани. След това изкачи неголемия хълм, който се намираше вдясно, с намерение да направи пълен кръг около мястото, където бяха конете и деветимата каубои.