Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Тя се наведе към него, а той се пресегна погали едната й гръд и я целуна.

— О, да. Мисля, че ще бъде прекрасна нощ, а сутринта ще се любим още по-страстно.

Така и стана.

Около осем часа на другата сутрин Спър Маккой пристигна в ранчото „Бар Уест“ и намери сенатора в кухнята. Уолингтън имаше угрижен вид.

— Онези проклети команчи са откраднали най-добрите ездитни коне, които имах. Сега се мъчим да съберем достатъчно животни за есента и в същото време да набавим петдесетте коня, които да откараш на север като откуп за Пени. Откраднаха ми над петдесет коня, а сега трябва да им дам още. По дяволите! Не ми се свиди да ги дам заради Пени. Просто бих искал да имам достатъчно.

— Колко време ще ви е необходимо? — попита Спър.

— Още четири-пет дни. Момчетата са засекли стадо мустанги на около един ден път оттук. Ще отидат и ще хванат колкото е възможно повече. Казваш петдесет?

— Може би повече. Зависи от това, дали вождът им ще има доброто желание да търгува. — Спър се намръщи. — Казвате, че ще са нужни три-четири дни. Това променя нещата. Не мисля, че е добра идея да оставим Пени да стои там без всякакво известие или надежда за спасение. Може да полудее.

— Но какво да направим? Да й изпратим телеграма?

— Би било възможно. Само че аз ще трябва да й я занеса. Струва си да се помисли дали няма да е по-добре да се промъкна в лагера, да ги изненадам и след това да се опитам да преговарям с тях вместо просто да се изсипя там с цяло стадо мустанги.

— Да се промъкнеш в лагера им? Няма ли да те насекат на парчета, преди да разберат какво искаш от тях?

— Ще се опитат. Това, което ще трябва да направя, е да ги изненадам по някакъв начин, да ги впечатля, че съм толкова добър, колкото един индианец, храбър боец и ездач каквито са те. Трябва да спечеля уважението им.

— Ако не те убият преди това.

— Такава възможност винаги съществува. Аз също съм смъртен и в моите вени тече кръв като на всеки друг.

— Защо тогава рискуваш?

— Много пъти самият аз съм си задавал този въпрос. Но това ми е работата. Трябва да мисля кое е най-добро за жертвата, а в този случай това е Пени.

Сенатор Уолингтън кимна и започна да крачи нервно из кухнята.

— Тя беше невинна. Никога не е излизала с момче. Искам да кажа, че тя беше девствена. Не очаквам да я намерим в същото състояние, когато я върнем тук.

— Вероятно не. Ако воинът, който я е отвлякъл, я държи като своя жена, отдавна е отнел девствеността й. Това е най-малкото, което може да й стори.

— Проклятие! Знаех си, че не бива да я пускам тук при проклетата кобила. Какво от това, че кобилата щеше да ражда. Пени трябваше да си стои във Вашингтон на сигурно място.

— Лесно е да се говори така сега — каза Спър и се изправи. — По дяволите, мисля, че най-доброто, което мога да направя, е да взема оттук малко храна, няколко домакински съда, две одеяла и да потеглям на път.

— Към лагера на команчите ли?

— Това е единственото нещо, което мога да свърша засега. Съберете конете колкото може по-бързо. Опитайте се да отделите поне петдесет, а ако е възможно и шейсет и пет. Някои от тези команчи са съвсем неотстъпчиви.

Сенаторът го погледна.

— Все някак ще ги събера. Тя е моя дъщеря, единственото ми дете. Ще ги съберем. Трябва!

Два дена по-късно Спър Маккой се промъкна по-близо до обраслото с гъсти храсти място, спря се и започна да наблюдава лагера на команчите, който се намираше на петстотин ярда пред него. Бе видял половин дузина ловци, които се движеха в долината. Точно на такова разстояние искаше да се доближи. Бе оставил коня си, принадлежностите и храната две мили по-назад в едни гъсти храсти. Възможността индианците да попаднат на коня му беше съвсем малка.

И той зачака. В лагера цареше обичайното оживление. Виждаха се жени, които обработваха кожи, и воини, яхнали конете си да сноват нагоре-надолу. Видя по-млади мъже, още момчета, да се упражняват в стрелба с лък.

Трябваше да чака, докато стане късно и всички в лагера заспят. Чак тогава можеше да свърши онова, което беше намислил.

Спър задряма, но изведнъж се стресна и се огледа, като се стараеше да не мести главата си. Нямаше никой. Провери внимателно от дясната си страна. Там, на двайсет фута от него, стоеше един команч с опънат за стрелба лък. Гледаше право напред, но не в посоката, в която лежеше Спър.

Команчът бе съсредоточил цялото си внимание върху това, което имаше там, след това издърпа стрелата назад, изчака няколко секунди и я пусна. Стрелата излетя и се заби в тялото на един заек. Ловецът се втурна напред, доуби малкото животно, завърза го с въже от сурова кожа и го метна на гръб, след което се изгуби в гъсталака.