Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

— Вие ли сте…? — Той се запъна. — Вие ли сте същият Бен Джонсън, който преди две години победи Малкия Бил Елиът в Сейдж?

— Да, работил съм в Сейдж, но не се старая да помня нещо или някого, с когото отдавна съм си разчистил сметките. Защо питаш? — и тези думи бяха изговорени със същия смразяващ тон. Твърдият му поглед се спря на Буун, който в един миг се поколеба. Точно този миг бе очаквал Бен. Следващите му думи дойдоха като удар, като внезапно нападение на гърмяща змия, изненадала нищо неподозиращ плъх. — Синко, ако нямаш работа в тази кръчма или в Суийт Спрингс, моят съвет е веднага да се качваш на коня и да изчезнеш по най-бързия начин. В този град не се церемоним много-много с хора, готови да извадят оръжие заради всяка дреболия.

Сони Буун преглътна мъчително. Отстъпи още една крачка назад, после кимна.

— Да, сър, мистър Джонсън. Наистина мисля да направя точно това. Просто минавах оттук. Ще остана през нощта, а утре си тръгвам преди изгрев-слънце.

— Добре. Специално ще проверя. По-добре изчезвай оттук, Буун, и престани да безпокоиш посетителите.

Буун не отвърна нищо, поклати глава, отстъпи още две крачки назад, след това се обърна и бързо излезе. Когато вратата се хлопна след него, отвътре се разнесе радостно възклицание, последвано от одобрителни викове. Бен се върна на масата и отново се зае с бирата си. Но преди още да посегне към нея, барманът дотича с две нови бири за него и приятеля му.

— Благодаря, Бен, че ни отърва от този боклук — каза барманът. — Поздравления от цялото заведение.

Той забърза отново към другата част на кръчмата. Всички говореха единствено за това, как. Бен хладнокръвно бе обърнал в бягство младия побойник.

Бен отпиваше от бирата си и клатеше глава.

— Случва ми се за трети път това лято, Спър. Не знам още колко време ще мога да отблъсквам тези младоци. Все някой ден ще се намери един, на който няма да му мигне окото. И ще продължава да се перчи дотогава, докато аз не извадя оръжие.

— Спри да носиш револвера — каза Спър.

Бен се намръщи.

— Спър, знаеш, че не мога да направя това. Хората в града ще започнат да говорят, а след това вестта ще се разнесе навред по-бързо, отколкото можеш да си представиш. Само след седмица ще се появят поне десет човека, които ще искат да ме застрелят.

— Може би, а може би не. Винаги можеш да дойдеш в Чикаго.

Те привършиха бирите си и точно като по часовник барманът изникна с още две питиета. Спър му плати, като му подхвърли двайсет цента. Когато барманът се отдалечи с празните чаши, Спър поклати глава.

— Дяволски скъп град е този, шерифе. Откога бирата се вдигна от пет над десет цента?

— От деня, в който постъпих като шериф. От такива увеличения получавам заплатата си.

Посмяха се над шегата още известно време, след което отново се върнаха на темата за Колорадо, където очевидно Бен бе прекарал най-хубавите години от живота си.

В осем и трийсет Спър каза, че трябва да става рано на другата сутрин, и се сбогува с шерифа.

— Все още си мисля, че щеше да постъпиш по-добре, ако беше обесил онзи нехранимайко в килера и да забравиш за него — каза Спър.

— По дяволите, бих могъл и да си променя името. Кой би ме познал? Видях колко беше изненадан, когато дойде първия ден в офиса ми и аз се обърнах с лице към теб. — Бен въздъхна. — Дяволите да го вземат, изчезвай оттук, върви и си намери някоя добра жена и се ожени за нея, върни си значката и си намери някоя почтена работа, например да ринеш тор от конюшните. Върши нещо, с което да помагаш на хората.

Спър протегна ръка, стисна треперещите пръсти на шерифа и излезе от кръчмата със свито сърце. Имаше чувството, че Бен нарочно искаше да предизвика някой младок с разгорещена кръв, който да го застреля и да си създаде име с точната си стрелба.

Спър се върна в хотела и се отправи към стаята си на втория етаж. Не си направи труда да чука. Знаеше, че вратата ще е отключена и че Тори е вътре. Застана от едната страна на вратата, както винаги беше правил, и натисна бравата. Отключено беше. Блъсна я силно, така че вратата се удари в стената. Спря на прага, огледа се и се ухили.

— Беше време да се върнеш — усмихна му се Тори.

Спър влезе и затвори вратата.

— Исках сам да се уверя — каза той.

Тя седна на леглото му. Носеше светлочервена рокля, от което цветът на косите й изглеждаше по-мек и съблазнителен. Роклята повдигаше гърдите й, а тя я разкопча достатъчно, че да може да се види съблазнителната им мекота. Спър седна до нея, а тя го погали по бедрото.