Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Крясъкът на първия воин бе вдигнал на крак останалите. Сега те се скупчиха около Спър и вожда, като всички държаха поне по едно оръжие.

Високият индианец отвърна на жеста на Спър. Той вдигна ръката си с дланта нагоре, а пръстите му сочеха наляво. Премести ръка надясно, после направо, като дланта му си остана обърната нагоре. Вождът повтори движението два пъти.

— Не? — попита Спър. — Английски? Някой тук говори ли английски.

Един от воините се доближи до Спър, удари го и го повали в прахта.

Вождът излая някаква заповед, воинът се намръщи и се върна при останалите.

Спър отново започна да уверява с жестове, че е дошъл като приятел, и показа, че няма в себе си никакви оръжия. Спър направи движение, като че ли вади револвер и стреля, след което показа с жест „не“ и погледна вожда. Индианецът се намръщи и каза нещо на насъбралите се наоколо команчи. Някои от тях се отдалечиха, но повечето останаха да видят какво ще се случи.

Докато наблюдаваше това, Спър изчакваше, като в същото време си припомняше някои жестове, които бе научил преди и които сега му бяха необходими. Обърна се към високия индианец, който очевидно бе главатарят на групата, и го попита къде се намира Летящия орел. Вождът веднага отвърна с други жестове, смисълът на които беше, че Летящия орел не е тук, а вече се бе превърнал в дух и се е извисил на небето. Индианецът махна с ръка на другите да се отдалечат, след това седна и направи знак на Спър да стори същото.

— Уонтъби — индианецът произнесе само тази дума.

Спър повтори думата. Огромният команч посочи към гърдите си и отново произнесе същото име.

— Спър — отвърна Спър, като съвсем точно повтори движението на индианеца.

И те продължиха да общуват с езика на жестовете.

— Изненада ни — каза Уонтъби.

— Не очаквахте посетители — отвърна Спър, ръкомахайки.

— Отишъл си много по-далеч от другите бледолики.

— Бледоликите ходят навсякъде.

— Ти, Спър, ни засрами, като се промъкна в лагера ни като северния вятър — каза Уонтъби.

— Не бива да се срамувате. Спър — наполовина команч.

Уонтъби се намръщи.

— Значи ти яздиш, хвърляш нож й стреляш с лък?

Спър се усмихна и кимна.

— Дойдох тук, за да търся Йо Хобт Папи. Момичето, което има коса с цвета на слънцето.

Уонтъби не каза нищо и се втренчи безмълвно в Спър. Другите воини и любопитните жени си бяха отишли. Седяха само двамата.

— При теб ли е момичето? — попита Спър със съответния жест.

— Всички индианци имат черна коса.

— Аз говоря за бледолика жена, тоси тиво — каза Спър. Той направи знак, който означаваше „момиче“ и отново повтори „тоси тиво“.

— No bieno you esta — отвърна Уонтъби.

Спър веднага отговори на испанските думи. Бе забравил, че повечето команчи използват испански и го говорят доста добре, тъй като често предприемаха пътувания, преминавайки границата с Мексико и обратно.

Разговорът вървеше много по-бързо на испански, въпреки че Спър не го владееше добре.

— Тук съм, за да поговорим за бледоликото момиче с русата коса.

Уонтъби отклони поглед встрани.

— Ти посрами племето ми. Промъкна се сред нас безшумно като дух. Ти си смел воин, но можеш ли да се биеш?

— Когато се налага, да, бия се. Но повече неща се постигат с разумни преговори, отколкото с бой.

— Предлагам състезание. Можеш ли да хвърляш нож?

— Да, правил съм го един-два пъти.

Уонтъби се обърна и извика към един воин, който стоеше наблизо, а при него бяха всичките му оръжия. Воинът бе почти шест фута висок, според представите на команчите той бе същински великан.

— Ще се биеш с нашия най-силен воин, Седящата катерица.

— Ще хвърляме ножове в цел?

Уонтъби кимна.

Пет минути по-късно мъжете застанаха в редица. На двайсет фута разстояние растеше самотна канадска топола, чиито живот се поддържаше от близкия поток. На стъблото й бяха прикрепени с тънки пръчици шест листа. Листата бяха широки един инч и дълги — два.

Една жена донесе одеяло и го разстла на земята. Върху одеялото поставиха различни видове ножове.

— Избери си три ножа — каза Уонтъби.

Спър клекна пред одеялото и взе един от ножовете, като го претегляше на ръка. Дръжката му беше твърде тежка. Той изпробва още няколко, след това избра три с приблизително едно и също тегло и дължина.

Седящата катерица също избра три ножа от тези, които Спър бе оставил на одеялото.

Спър трябваше да хвърля пръв.

— Хвърляш един нож, като се целиш в едно от листата. След това ще хвърля Седящата катерица.