Реймънд Фийст - Магьосник

Ухилен, Мегар поясни:

— Всички разправят за чужденеца в покоите на Тъли, пратеници сноват насам-натам, от едно място на друго. Не бях виждал такава шетня, откакто преди седем години ни гостува принцът на Крондор!

Томас грабна една ябълка от един поднос, подскочи, седна на близката маса и между хапките разказа на баща си какво се беше случило.

Пъг се облегна на тезгяха и го заслуша. Томас разказа случката почти без никакви украшения. Когато свърши, Мегар поклати глава.

— Хм. Чуждоземци, а? Дано само не излязат някои мародерстващи пирати. Десет години, откак Братството на Тъмния път … — той се изплю изразително — … проклети да са душиците им мръсни, дето забъркаха оная каша с таласъмите. Не бих казал, че ще ми е драго пак да ни сполети такава бъркотия, да пращаме всичките си запаси по граничните села. Да трябва да готвя според това кое ще се развали първо и кое ще се запази най-дълго. Цял месец не можах да сготвя едно прилично ядене.

Пъг се усмихна. Мегар притежаваше дарбата да се залови дори с най-трудните ситуации и да ги сведе до основното: колко неудобства ще причинят те на кухненския персонал. Томас скочи от масата и каза:

— Трябва да се върна в казармата и да изчакам майстор Фанън. — И изхвърча от кухнята.

— Толкова ли е сериозно, Пъг? — попита Мегар.

Пъг поклати глава.

— Не мога да ти кажа. Не знам. Знам, че Тъли и Кълган са разтревожени, а херцогът дотолкова се е угрижил, че иска да говори с елфите и джуджетата. Може и да е.

Мегар погледна към вратата, през която беше излязъл Томас.

— Лошо ще е, ако се почнат война и убийства.

Пъг долови зле прикритата загриженост на лицето на Мегар, но не можеше да измисли какво да каже на един баща, чийто син току-що е станал войник.

— Аз май също трябва да си ходя, Мегар.

Махна за довиждане на останалите в кухнята и излезе на двора. Нямаше особено настроение за учене — беше разтревожен от сериозния тон на съвещанието при херцога. Никой не беше го заявил открито, но беше очевидно, че обмислят възможността чуждоземният кораб да се окаже авангард на нашественическа флота.

Пъг се поразходи, изкачи се по трите стъпала към малката цветна градина на принцесата и седна на една от каменните скамейки. Живият плет и розовите храсти скриваха по-голямата част от двора от погледа му. Все пак можеше да види високите пасажи със стражите, патрулиращи по бойниците. Зачуди се дали е само от въображението му, или бойците днес наистина изглеждат особено бдителни?

Нечие деликатно окашляне го накара да се извърне. В другия край на градината стоеше принцеса Карлайн със скуайър Роланд и две от нейните по-млади дами придружителки. Момичетата прикриха усмивките си, тъй като Пъг все още бе знаменитост в цитаделата. Карлайн ги пропъди с думите:

— Бих искала да поговоря със скуайър Пъг насаме.

Роланд се поколеба, след което се поклони вдървено. Пъг се подразни от мрачния поглед, който младежът му хвърли, докато напускаше с младите дами.

Двете се озърнаха през рамо към Пъг и Карлайн и се ухилиха, което, изглежда, само усили раздразнението на Роланд.

Когато Карлайн го доближи, Пъг стана и се поклони непохватно. Тя го сряза:

— О, я сядай. Писнало ми е от тези глупости, а и Роланд ми ги поднася предостатъчно.

Пъг седна. Момичето се разположи до него и след кратко мълчание каза:

— Не съм те виждала от повече от седмица. Зает ли беше?

Пъг се почувства неловко. Все още се объркваше от променливите настроения на момичето. Беше се държала топло с него след оня ден преди три седмици, когато я беше спасил от тролите, предизвиквайки буря от клюки сред слугинството в замъка. Към останалите обаче си оставаше рязка и сприхава, особено към скуайър Роланд.

— Да, с учението си.

— Пфу! Твърде много време прекарваш в онази ужасна кула.

Пъг ни най-малко не смяташе стаята си в кулата за ужасна — освен че беше поразхвърляна. Беше си негова и там се чувстваше уютно.

— Можем някой път да пояздим, ваше височество, ако ви харесва.

Момичето се усмихна.

— Би ми харесало. Но се боя, че лейди Марна няма да го позволи.

Пъг се изненада. Смяташе, че след като е защитил принцесата, дори заместителката на майка й ще признае, че е подходящ придружител за особата й.

— Защо не?

Карлайн въздъхна.

— Казва, че докато беше от простото съсловие, си знаел мястото си. Сега, след като си придворен, подозира, че имаш аспирации. — По устните й премина лека усмивка.

— Аспирации? — повтори Пъг неразбиращо.