Реймънд Фийст - Магьосник

Мъжът направи още една крачка към тях и коленете му се подкосиха. Той залитна вдървено и за миг затвори очи. Беше нисък и набит, с яки мускулести ръце и крака. Под ризницата носеше къса пола от син плат. По ръцете под лактите имаше гривни, а на краката — наколенници, като че ли кожени, над ремъците на сандалите. Той стисна лицето си с ръка и разтърси глава. Отвори очи и отново изгледа момчетата. Отново им заговори на чуждоземната си реч и след като момчетата не му отвърнаха нищо, като че ли се ядоса и изрева още една поредица странни слова, някакви въпроси, доколкото можеше да се съди по тона му.

Пъг пресметна наум разстоянието, необходимо да заобиколят мъжа, преградил тясната ивица на плажа. Реши, че не си струва рискът да проверява дали мъжът е в състояние да използва страховития си меч. Сякаш доловил мислите му, воинът се олюля няколко стъпки надясно, напълно преграждайки изхода им. Отново затвори очи и пребледня още повече. Мечът се изплъзна от хлабавите му пръсти. Пъг понечи да тръгне към него, защото сега вече беше явно, че не може да им причини нищо лошо.

Отгоре по брега се чуха викове. Пъг и Томас вдигнаха глави и видяха принц Арута, препускащ начело на отряд конници. Раненият воин извърна болезнено глава към звука от приближаващите се коне и очите му се разшириха. Той направи три олюляващи се стъпки към водата и падна по очи в пясъка.

Пъг стоеше до вратата на заседателната зала на херцога. На няколко стъпки пред него, около кръглата маса на съвета на херцог Боррик седяха угрижени мъже. Освен херцога и синовете му в съвета заседаваха отец Тъли, Кълган, завърнал се едва преди няколко часа, мечемайстор Фанън и конемайстор Алгон. Тонът беше сериозен, защото появата на чуждестранен кораб се смяташе за потенциална опасност за Кралството.

Пъг хвърли бърз поглед към Томас, който стоеше от другата страна на вратата. На Томас никога не му се беше случвало да е сред благородници, освен когато слугуваше в трапезарията, и това, че сега присъстваше на херцогския съвет, го изнервяше много. Заговори господин Фанън и вниманието на Пъг отново се насочи към масата.

— Предвид това, което знаем — каза старият мечемайстор, — очевидно е, че този народ е напълно неизвестен за нас. — Той вдигна купата, която Томас бе прибрал от кораба. — Тази купа е изработена по начин, непознат на нашия майстор грънчар. Отначало той реши, че е просто изпечена и гледжосана глина, но след по-задълбочен оглед се оказа, че не е така. Изработена е от някакъв вид кожа, тънки като пергамент ивици, увити около калъп — навярно дървен, — а след това покрити с някакъв вид растителна смола. Много по-здраво е от всичко, което ми е известно.

За доказателство той удари силно купата в масата. Вместо да се строши, както щеше да се случи с всяка глинена купа, тя издаде тъп звук.

— Още по-смущаващи са тези оръжия и бронята. — Той посочи синия нагръдник, шлема, меча и кинжала. — Те, изглежда, са изработени по подобен начин. — Вдигна кинжала и го пусна. Оръжието издаде същия тъп звук като купата. — Въпреки лекотата си, този кинжал е здрав почти колкото най-добрата ни стомана.

Боррик кимна.

— Тъли, ти си живял и обикалял повече от всички нас. Да си чувал някога за кораб с подобна конструкция?

— Не. — Тъли разсеяно поглади голата си брадичка. — Нито край Горчиво море, Кралското море, нито дори във Велики Кеш не съм чувал за такъв кораб. Бих могъл да пратя вест до храма на Ишап в Крондор. Те имат хроники, по-стари от всички други. Може би те знаят нещо за този народ:

Херцогът кимна.

— Моля те, направи го. Също така трябва да запитаме елфите и джуджетата. Те са с много векове по-древни от нас и ще е добре да се допитаме до тяхната мъдрост.

Тъли кимна в знак на съгласие и каза:

— Кралица Агларана може би притежава знания за този народ, ако са пътешественици, дошли от Безкрайното море. Навярно са посещавали тези брегове и преди.

— Това е нелепо — изсумтя конемайстор Алгон. — Отвъд Безкрайното море не съществуват никакви народи и държави. Иначе нямаше да е безкрайно.

Кълган го погледна снизходително.

— Има теории, че съществуват други земи отвъд Безкрайното море. Просто ние не разполагаме с кораби, подходящи за такова дълго пътешествие.

— Ха, теории! — отвърна презрително Алгон.

— Които и да са тези странници — заговори Арута, — няма да е зле да се постараем да разберем колкото може повече за тях.

Луам и Алгон го изгледаха въпросително. Кълган и Тъли останаха равнодушни. Боррик и Фанън кимнаха и Арута продължи: