Реймънд Фийст - Магьосник

— Защо? — запита Боррик.

— Ще поясня по-нататък — отвърна Тъли. — Първо бих искал да обясня защо смятам, че този човек е от друг свят.

— Този Ксомич е отраснал в страна, управлявана от могъщи армии — продължи Тъли. — Те са войнствена раса, чиито кораби контролират моретата. Но кои морета? Никога, доколкото ми е известно, не се е споменавало за контакти с такъв народ. А имаше и други видения, които са още по-убедителни. Велики градове, много по-големи от тези в сърцето на Кеш, най-големите, които са ни известни. Армии, маршируващи на парад по времето на някакъв върховен празник, преминаващи за преглед под огромна естрада; градски гарнизони, по-големи от кралската армия на Запада.

Алгон каза:

— Все пак нищо не доказва, че те са от… — Той замълча, сякаш самото допускане му беше непосилно. — От отвъд Безкрайното море. — Тази възможност, изглежда, го безпокоеше повече от представата за някакво място не от този свят.

Тъли, изглежда, се подразни от прекъсването.

— Има и още, много повече. Проследих го по време на съновиденията му, повечето от които свързани с родната му земя. Той си спомняше същества, неприличащи на нищо от това, което съм виждал или чувал — шесткраки твари, теглещи фургони като волове, и други същества, някои от които наподобяваха насекоми или влечуги, но говореха като хора. Страната му е гореща и споменът му за слънцето беше като за много по-голямо от нашето и с по-зеленикав оттенък. Този човек не е от нашия свят. — Последното отецът изрече с унила увереност, премахвайки всякакви съмнения, ако такива все още съществуваха. Тъли никога не се изразяваше толкова категорично, освен ако не бе напълно убеден.

В залата настъпи гробно мълчание; всеки потъна в размисъл над казаното. Сякаш никой не искаше да проговори, за да не би с думите си да подпечата завинаги сведенията на отеца и да ги превърне във факт, докато с мълчанието като че ли всичко чуто можеше да отмине като лош сън. Боррик стана, отиде до прозореца, който гледаше към един заден калкан на замъка, и остана там, втренчил поглед навън, сякаш търсеше нещо по гладката стена, нещо, което ще му предложи отговор на въпросите, които се въртяха в главата му. После бързо се обърна и каза:

— Как са стигнали тук, Тъли?

Жрецът сви рамене.

— Навярно Кълган ще може да ни предложи някаква теория, обясняваща средствата. Това, което аз бих могъл да подредя като най-вероятна последователност на събитията, е следното: корабът е попаднал на буря; капитанът на кораба и по-голямата част от екипажа са загинали. Като последен изход този „Велик“, който и да е той, е изрекъл някакво заклинание, за да измъкне кораба от бурята, да промени времето или друго някакво могъщо деяние. В резултат на което корабът е бил изхвърлен от своя свят в този и се е появил край брега при Моряшка скръб. Тъй като корабът се е движил с голяма скорост в своя свят, може би се е появил тук със същата скорост и след като ветровете от запад са били силни, а почти или съвсем е нямало екипаж, корабът се е натресъл право в скалите. Или просто се е появил на скалите, разбит в мига, в който се е появил тук.

Фанън поклати глава.

— От друг свят. Как е възможно?

Старият жрец вдигна ръце, без да крие, че е не по-малко озадачен.

— Можем само да теоретизираме. Ишапийците пазят древни ръкописи в храмовете си. За някои от тях се знае, че са преписи от по-стари трудове, които на свой ред представляват преписи от още по-стари ръкописи. Те твърдят, че оригиналите датират в непрекъсната линия чак до времената на Войните на хаоса. Из тях се споменават „други равнини“ и „други измерения“, както и други, неясни за нас понятия. Едно нещо е сигурно обаче. Те споменават за неизвестни страни и народи и допускат, че човечеството някога е пътешествало до други светове, или пък че е дошло в Мидкемия от други светове. Тези представи са оформяли сърцевината на религиозни дебати, продължавали с векове, и никой не е могъл да каже със сигурност доколко в тях се съдържа някаква истина. — Той замълча и добави: — До днес. Ако не бях видял това, което се криеше в ума на Ксомич, самият аз нямаше да приема подобна теория като обяснение за днешните събития. Но сега…

Боррик се върна до стола си, застана зад него и стисна с две ръце страните на високата му облегалка.

— Изглежда невъзможно.

— Това, че корабът и мъжът бяха тук, е факт, татко — каза Луам.

Арута допълни забележката на брат си:

— И ние трябва да решим каква е вероятността това събитие да се повтори.